Иконата на Васил Левски и един необикновен параклис - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Иконата на Васил Левски и един необикновен параклис
Автор: Мария Ангелова

През мръсните стъкла не може да се види почти нищо вътре - само смътни отблясъци от екрана на работещ телевизор. Това, което ни кара да бутнем вратата и да пристъпим в нещо, което прилича на разхвърляно магазинче, е не табелката “Параклис Св. Георги”, а надписът: “Водата е безплатна!”. Дори не подозираме, че само след секунди ще видим икона на Васил Левски. 

Мястото се оказва странно съчетание на зографско ателие, аязмо и параклис, на метри от площада пред хълма Царевец и новооткрития музей на фигурите във Велико Търново. Зад масивния тезгях стои зографът Стоян Недев, който ни разказва история - колкото чудновата, толкова и не за вярване.

Един ден през 1996 г., докато Стоян работел в ателието си, под краката му избила вода. По думите му се чул силен тътен, земята се разтресла и паднал чак кръстът на камбанарията на църквата отгоре. Първоначално помислил, че е спукана водопроводна тръба, но се оказало извор от скала. Лечител от Ямбол му казал, че това е поличба и водата е лечебна. При изследване се оказало, че наистина е богата на йони и би повлияла благоприятно на различни болести.

Стоян ни разказва за многобройните й приложения, както и истории за излекувани хора. На мястото, където е избила водата, днес има изградена чешма, а врата в ателието отвежда към изградения параклис Свети Георги. “Частен параклис”, както ни обяснява жената, която ни дава свещи и ни налива вода от аязмото. А точно зад чешмата на стената са окачени две икони - на Свети Георги и на... Васил Левски.

Всъщност именно Стоян Недев е човекът, който преди няколко години изографиса икона на Дякона, след като Левски е обявен за мъченик от Синода на Пимен по време на разкола на българската църква. Преподобний мученик Дякон Игнатий Левски е изобразен с монашеска качулка, с кръст в едната ръка и нож и револвер в другата. Само че след обединението на Българската православна църква революционерът остава извън списъка на канонизираните български светци. Затова и иконата е тук, а не в някой храм.

Стоян излиза иззад тезгяха и изважда някаква снимка – ламинирана, явно много показвана. На нея се виждат три гълъба, които са застанали във формата на кръст, а по плочките, където са кацнали, ни посочва изображения на фигури - по думите му на Свети Георги с ламята и на Христос.

Влизаме и в параклиса. Изглежда по-скоро като галерия, отколкото като храмовете, с които сме свикнали. Палим свещ, вземаме си водата и тръгваме. Моето лично усещане за мястото е странно. Не съм сигурна дали ме впечатли, удиви, подразни или обърка. Интересна сутрешна неделна среща.

 

Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътуване, полезни съвети и маршрути!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин