Изходни рани - взривоопасна колекция разкази от майсторите на криминалния жанр - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Изходни рани - взривоопасна колекция разкази от майсторите на криминалния жанр
Автор: Peika.bg
Изходни рани - взривоопасна колекция разкази от майсторите на криминалния жанр

От романите на Агата Кристи до детектив Морс на Колин Декстър, от коравите детективски истории на Реймънд Чандлър до разказите за серийни убийци на Томас Харис и Джеф Линдзи – криминалният жанр е един от най-разнообразните – съчетаващ психология, емоция и напрегнат сюжет; преливащ от класическия ноар до криминална фантастика.

>

>

На българския пазар за пръв път се появява впечатляващият сборник „Изходни рани“ с 19 разказа на някои от най-знаковите имена на криминалната литература – Лий Чайлд, Дийн Кунц, Джефри Дивър, Джон Конъли и други.

Под редакцията на Пол Б. Кейн и Мари О’Риган, тази антология на престъпния ум предлага някои познати и много непознати истории, превърнали се в образци за жанра.

Сред страниците на сборника ще откриете един истински побойник в лицето на героя на Джефри Дивър, една властна майка, готова на всичко, една определена знаменита картина в разказа на Джон Конъли и първия публикуван някога разказ на Дийн Кунц – шокиращия „Котета“. И всичко ще започне с продажбата на една къща в разказа на Лий Чайлд.

Брилянтен и безмилостно пристрастяващ, „Изходни рани“ е задължително четиво за всички любители на криминалната литература.

„Криминалната литература е толко­ва широкообхватна: от психологическите до полицейските кримки, от кабинетните детективи до наемните убийци – всички те са част от жанра. Обаче има едно нещо, което ви­наги търсите в криминалния разказ, и то е някакъв краен изход. Понякога той е смъртта, понякога някое събитие, от което е започнало всичко… или с което завършва.

Неизбежното следствие от този краен из­ход или отсъствието му – независимо дали той е в края, или в началото на историята – е да има и ня­какъв вид нараняване. Не е задължително то да е физиче­ско – може да емоционално (понякога този вид рани са дори по-лоши). Свържете тези две идеи заедно и ще се получи… „Изходни рани“ – книгата, която държите в ръцете си.”

Пол Б. Кейн и Мари О’Риган

Из „Изходни рани“

Побойникът“

от Джефри Дивър

 

Изходни рани - взривоопасна колекция разкази от майсторите на криминалния жанр

Два дни по-късно, рано сутринта в неделя, седя в грижливо подредения ми офис. Не съм виждал Стан Уиткомб от „Орелът“ насам и разсеяно се чудя дали от оплакването ми не е имало някакъв ефект.

„Третият път е на късмет“ – както обичаше да казва баща ми през цялото време.

Чувам двойния звън от втория етаж и слизам на първия. Отварям вратата, за да открия двама души с мрачни физиономии, облечени в костюми – мъж и жена, и двамата около четирийсетгодишни. Мъжът ми подава карта за идентификация. Окръжен шериф. Детектив Терънс Стоун. Той е висок и строен. Представя се с името си. Жената също е детектив. Емили Филмор. Тя е слаба, с руса коса и си е сложила плътен грим върху набръчканата кожа.

– Хенри Ларсън?

– Да? – намръщвам се аз. – За какво става дума?

– Познавате ли Сара Престън?

– Аз… Тя добре ли е?

– Познавате ли я?

Очите ми се разширяват:

– Какво става?

– Познавате ли я, сър? – повтаря детектив Стоун с мек, но настоятелен тон.

– Излизахме заедно.

Трябва да повторя думите си, за да ме чуят. Преглъщам мъчително.

– Господин Ларсън – казва детектив Филмор с малко по-скован тон от колегата си. – Съжалявам, че трябва да ви съобщя това, но госпожица Престън е била убита.

За момент не казвам нищо.

После изтърсвам:

– Не, това е някаква грешка. Видях я вчера. Обядвахме преди началото на работната ѝ смяна… Аз… Не!

– Станало е снощи – казва детектив Стоун.

Свеждам поглед.

– Не е възможно. Говорих с нея, не знам… в седем и половина, след като тя се прибра от работа.

– Да. Видяхме обаждането на телефона ѝ – случило се е около девет и половина – обяснява детектив Филмор.

– Случило се е? Какво се е случило?

Но преди да успеят да ми отговорят, аз се олюлявам и политам към пода. И двамата детективи се хвърлят напред и ме подхващат, преди да си разбия главата в плочките.

Успяват да ме задържат горе-долу изправен и ме отвеждат до дивана във всекидневната.

– Не, не, не. – Отпускам глава в ръцете си и сълзите ми рукват.

Филмор има хартиени кърпички в чантата си. Разопакова пакетчето и издърпва една от него. Вземам я избърсвам очите и носа си.

– Какво се е случило? – прошепвам. – Обир ли е имало? Тя беше ли…

Двамата се споглеждат.

– Познавате ли Лорънс Кедъл? – пита детектив Стоун.

– Лари? Той е мой приятел. Разбира се. Какво… За какво става дума?

– Той познаваше ли също госпожица Престън? – въпросът идва от детектив Филмор.

– Да. Аз ги запознах.

– Някой от двамата споменавал ли ви е нещо за това, че той ще посещава дома ѝ миналата вечер?

– Лари? В дома на Сара? Не.

– Той знаел ли е по кое време тя ще си бъде у дома?

– Едва ли… – Но после им казвам, че той е знаел къде работи тя и може да е разбрал какъв е работният ѝ график. Гласът ми става дрезгав. – Кажете ми за какво е всичко това.

– Изглежда, снощи господин Кедъл е посетил госпожица Престън. Тя го е пуснала да влезе. Когато го е направила, той я е намушкал, но…

– Какво?

– Госпожица Престън се е съпротивлявала и измъкнала ножа от него. Намушкала го няколко пъти и се обадила на 911, но за съжаление, починала, преди помощта да стигне до нея. Господин Кедъл също е починал.

– О, Господи, не! – Избърсвам сълзите си.

– Господин Ларсън, отряд от криминолози отиде в дома на господин Кедъл – продължи Филмор. – В мазето му открихме улики, свързващи го с убийствата в Обърн Хилс – двете жени, които бяха намушкани смъртоносно с нож. Някои дрехи… а също и други неща – тя добави последното с по-тих и почтителен глас.

Предположих, че става дума за частите от телата на жертвите, отделени, след като те са умрели.

– Ние разполагахме с ДНК проба на вероятния убиец от второто убийство, но в базата данни нямаше съвпадение. Лабораторията ни тества ДНК на господин Кедъл и се оказа, че е неговата.

Затварям очи за момент, дишайки тежко.

– Да ви донеса ли малко вода, сър? – пита Филмор.

Вдигам ръка.

– Имате ли роднини наблизо? – продължава тя.

Не отговарям. Просто гледам втренчено едно петно във формата на пясъчен часовник върху стария килим на пода в антрето. Никога преди не го бях забелязвал.

– Сър? – пита ме детектив Стоун.

Премигвам и вдигам поглед:

– Роднини? Аз… Брат ми е в Холкомб.

– Мисля, че ще е добра идея, ако той дойде при вас. Или ако вие отседнете при него. Чувствате ли се достатъчно добре, за да шофирате?

– Да, разбира се – прошепвам аз. – О, а родителите на Сара? – добавям с лека истерична нотка в гласа. – Те са във Фрийпорт.

– В момента двама детективи разговарят с тях.

Кимвам. Още сълзи. Още хартиени кърпички.

– Ще им се обадя. Трябва да им се обадя.

– Бихме искали да ви разпитаме още малко за господин Кедъл. Само няколко въпроса.

– Да, разбира се – отвръщам със слаб глас. – Той беше винаги толкова тих. Не смятах това за толкова важно. Беше малко сдържан. Но… Господи! – гласът ми се задавя. – Грешката е моя.

– Какво искате да кажете, сър? – пита детектив Стоун.

– Вината е моя! Аз ги запознах.

– Не се обвинявайте – отвръща Филмор. – Това е първото нещо, което научаваме в тази професия.

Не отговарям.

Двамата се изправят.

– Обадете се на брат си, господин Ларсън – напомня ми детектив Стоун.

– Да, ще го направя. Ще го направя веднага.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин