Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника
Автор: Мария Ангелова
Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника

Да, таен е, защото ние, пътуващите мизерници, няма да ти кажем всичко, на което сме готови за малко навъртян километраж

>

>

Спомням си, когато открих нискобюджетните авиолинии. Бях на 20, учех в университет, работех за смешни пари и ме сърбяха подметките да обикалям света.

И понеже се оказа по-евтино да стигнеш до Венеция или Брюксел със самолет, отколкото до много градове в България с автобус, се заех усилено да откривам Европа с разполагаемия си тогава бюджет (клонящ към нула).

Това са най-най-най-мизерните и нискобюджетни пътувания в живота ми.

Както и едни от най-хубавите!

Показвахме яки снимки от местата, на които пътувахме, но зад кадър оставаха солетите в куфара и супер нелогичния начин, по който харчихме парите си (ядем само вафли по цял ден, но си купуваме по 3 чифта обувки).

Та ето малко бекстейдж от това как така, когато си на 20 можеш да обиколиш света почти с нулев бюджет. Много от нещата започват да ти изглеждат невъзможни за преглъщане с минаване на годините, но за времето си са били точно на място.

1. Абонираш се за имейл бюлетин на нискобюджетните самолетни компании, за да знаеш, когато пуснат билети по 20 лв. двупосочен* - Ликуваш, че си превъртял играта и в момент на умопомрачение купуваш билети отиване и връщане. Ликуването продължава около 4 минути. След това започваш да проверяваш как се стига от летището до града. О, ама то било два пъти по-скъпо от билета от България. Преглът! Ще спестяваш от барове.

*тези скандално ниски цени вече са в Червената книга. Ходили сме до Венеция за 35 лв. двупосочен билет и до Франкфурт за 20 лв. двупосочен.

Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника

2. Пътуваш само с ръчен багаж - Защото чекираният струва пари, а и нали си само за 4 дни, пък и на тази възраст нямаш високи (каквито и да е, всъщност) изисквания за удобства. Пътуването само с ръчен багаж крие някои рискове. Например, на връщане си купил 7 кутии с бонбони (за подаръци - ти една бонбонка не си близнал!), както и 3 чифта обувки (понеже си открил мароканския квартал в Брюксел, а там е толкова по-евтино от България!). Понеже куфарът ти е едва затворен и то със скачане отгоре, а авиокомпаниите все още не са сложили изисквания за размерите на багажа по джобовете, имаш по един чифт обувки във всеки джоб на якето.

Този навик за пътуване с малко багаж си го запазих. Последното ми постижение беше половин месец из Бразилия с раница 5 кг. Много е приятно да злорадстваш с миниатюрната си раничка, докато хората се вайкат, че са им загубили багажа.

3. Пълниш куфара с храна – Тъй като много правилно предвиждаш, че в Белгия, Холандия или Франция няма да можеш да вечеряш по ресторанти. Чантите ни бяха пълни със солети, сандвичи и сокчета. Сядаш на някоя оградка или направо насред централния площад, гледаш забележителности и си мезиш с гледка и цена, по-добри от разни там гурме-мурме ресторанти. Във Венеция седнахме на площад Сан Марко, предъвквахме пица на парче, донесено от другия край на града (защото бяха ни свършили сандвичите, а в централната част има само ресторанти), и слушахме музика на живо от близките лъснати ресторанти. Безплатно, а се чувстваш като император. Познати са ми разказвали как тръгват с куфар, пълен с консерви, които са претопляли на котлонче в хотелската си стая 3*.

Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника

4. Спиш на летището – Уж четеш разни съвети за спане на летище, но първите пъти задължително правиш почти всичко грешно. Все още не си научил, че е по-празно в залата за заминаващи в сравнение със залата за пристигащи. Течението прави гърба ти гъвкав като древна вкаменелост. Забравяш да си купиш храна и чак в 2 през нощта установяваш, че онзи Макдоналдс не е денонощен. Не се сещаш да си вземеш шал или одеяло, както и книга или друго забавление за 12-часовото летищно висене.

Веднъж спахме на жп гарата в Болоня. Само ние (5 момичета) и скитниците на Болоня. Седяхме на земята в кръг, играехме карти Уно и ядяхме мандарини. Явно сме изглеждали по-окаяни и от тях, защото никой не посмя да ни доближи.

Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника
Снимка: Photl

5. Не ходиш по музеи и галерии – защото дори със студентско намаление, билетите за музеи в чужбина обикновено са ти много над възможностите. В Брюксел с една приятелка влязохме само в един-единствен музей – военния. Не защото се интересуваме от военно дело, а защото беше единственият безплатен. В Амстердам бяхме петима души и имахме само по 5 евро бюджет за култура – затова решихме всеки да отиде в различен музей и да разкаже на другите какво е било.

6. Спиш на съмнителни места. В търсене на най-евтините хостели и хотели (и при липса на каучсърфинг), често попадаш на откровено абсурдни места. В Париж спахме в долнопробен хотел, в който в самата стая метър на два имахме биде. Ползвахме го да си мием краката, когато общата баня на етажа беше заета. Във Франкфурт в бързината да резервираме най-евтиния хостел, не бяхме забелязали, че се намира в квартала на червените фенери. Точно до хостела имаше публичен дом с ценоразпис на 7 езика, единият от които - български. В Мюнхен на каучсърфинг домакинът ни постла чаршафи директно на пода. Даде ни юргани и възглавници. Ползвани. Много пъти.

Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника

7. Изминаваш стотици километри пеш - един спестен билет за метро в голям град ти е една бира. А бирата е по-важна. Затова ходиш понякога стотици километри пеша (над 200 км пеш за 7 дни в Париж!), а вечер си толкова смазан, че нямаш проблем да спиш на споменатите съмнителни места.

А какво правиш всъщност?

Скиташ по улиците. Търсиш всяко безплатно нещо. Ако попаднеш на улични музиканти, настаняваш се близо и слушаш сякаш е концерт. Вмъкваш се криминално във високи сгради, за да гледаш градовете отвисоко (но не срещу 15 евро от специална наблюдателна площадка). Хапваш по парковете и площадите. Влизаш във всеки безплатен музей, гледаш безплатни изложби, дори и да не са нещо, което по принцип би посетил. Имаш крайна сума за харчене (нямаш резерви по банковите си карти). Ако те оберат – угаснал си. Но никога не те обират. През всички дни на пътуването обмисляш за какво да изхарчиш единствените си неназначени 10 евро и вземаш решение чак последния ден. Заговаряш се с местни хора и научаваш всичко за града от тях, а не от екскурзоводи. Понякога те канят на гости. Прекарваш часове в книжарниците да четеш книги, които няма да купиш. Снимаш и наблюдаваш. Забавляваш се искрено с незначителни неща (пак в Брюксел можеше да се влезе безплатно в Съдебната палата. Прекарахме час на скамейките за задържани, правейки си бандитски снимки и търкаляйки се от смях).

Как да пътувам евтино: Тайният живот на мизерника

Драматичен финал: Близо 10 години след онези времена, вече не ни се налага да пътуваме чак толкова мизерно, рядко спим по летища и по-рядко сядаме директно на плочките на прочутите площади. Опитваме местната храна в ресторанти или поне в непретенциозни кръчмички.

Близо 10 години след онези времена ни е трудно да се радваме толкова ентусиазирано, да се смеем толкова шумно и да откриваме щастието в малките неща като сандвич, донесен от вкъщи, изяден с гледка към място, което доскоро си гледал само на картичка.

Всъщност няма драма. Просто си е един различен начин да откриваш света.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Bodrimir Чаплинов, 24.08.2016 | 18:25
Мария, страхотно написано. И искрено :) Усмихна ме носталгично. Две коментаро-забележки : 1. Сори, че сте попаднали на мизерен каучсърфинг домакин. Но не всички са такива :) Нито аз, нито хората, в които съм спал. Е, някои имаха само под да ми предложат, но с чисти чаршафи. В предградие на Тегусигалпа. 2. И десет години по-късно може да се направи по същия начин, независимо колко имаш в сметката. Заради удоволствието от малките неща и от безплатните удоволствия. Заради комуникацията с местните и истинските. Е, не е нужно да ходиш пеша цял ден - наемаш си велосипедче, рикша за 2ма или просто вземаш неколкодневна карта за метрото, в най-лошия случай.
Абонирайте се за нашия бюлетин