Как се пише вкусна география (от деца) - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Как се пише вкусна география (от деца)
Автор: Мария Ангелова

Вече ви разказахме за онази непълна, неточна и абсолютно невероятна география на България, написана чрез пътуване и откриване на интересни места и рецепти от две деца (и няколко възрастни за разкош). „Вкусна география“ е най-добрият учебник, писан от деца за деца – всичко е проверено, дегустирано и преживяно.

Как се пише вкусна география на България – разказват ни Анна Бодакова (11 г.) и Дара Варадинова (12 г.) - две от авторките на книжката.

- Защо решихте да посетите лично всяко място, описано в книгата?

Дара: Всяко едно от местата е специално по свой начин. Повечето се различават доста от шумните и големи градове, изпълнени с динамика и напрежение. В тези "кътчета" човек наистина може да си почине и дори да припознае време от миналото. Може да се запознае с обичаи, които никъде другаде няма да срещне или които все още са живи, а не са "едно време".

Анна:Трябваше да посетим всички тези места лично, защото ако не го бяхме направили, чувството за нещо, което си опитал, пипнал, преживял, щеше да се загуби, отнасяйки със себе си всички спомени за направени там бели, за нещо вкусно, за някаква изненада... Ако не бяхме отишли там, книгата щеше да звучи много по различно, щеше да бъде като учебник.

- Коя беше най-вкусната дестинация от пътуванията ви за "Вкусна география"?

Дара: За мен лично беше Кюстендил. Обожавам череши и възможността да ги хапвам в изобилие без да се притеснявам, че ще свършат, беше като сбъдната мечта.

Анна: Най-вкусната дестинация за мен е Черни Вит, защото там се престраших да ям зелено сирене, което всъщност не беше чак толкова зелено, а освен това открих сиренявата торта.

- Разкажете ни защо са толкова специални илюстрациите?

Дара: В една детска книга винаги трябва да има илюстрации. Така се привлича и вниманието на по-малките, които все още не могат да четат. Картинките са цветни и наистина професионално нарисувани. След като прочетеш книгата, можеш да се върнеш отначало и да разгледаш внимателно всяка илюстрация – нещо като втори прочит. Така ще успееш да се озовеш на мястото чрез фантазията си без да се чудиш дали наистина изглежда така, както си мислиш.

Анна: Защото илюстраторката не беше виждала местата, но толкова добре беше успяла да пресъздаде не само вида на мястото, но и самата емоция, която сме изпитали там, че за мен това са най-хубавите илюстрации от нашите книжки.

- От кое се научава повече - от пътуването или от хапването?

Дара: Лично аз съм доста злояда. Трудно ще опитам нещо, което не ми звучи вкусно. Не съм по пробването на нови неща (в този случай храни). Предпочитам да пътувам. За мен по този начин се научава повече, най-малко заради видяното, което остава в паметта ни като спомен. Не мога да помня различни вкусове дълго време, но случки и преживявания със сигурност.

Анна: От хапването. Можеш да забравиш спомените, но храната се забравя много по-трудно, защото си я усетил истински. И колкото и да е странно да го кажа, колкото по-лоша на вкус е храната, толкова повече я помниш и толкова повече научаваш за нея.

- Кое беше най-вълнуващото приключение?

Дара: Горското сафари!!! Винаги съм искала да се возя в голям джип без стъкла в гората и при мен да влизат най-различни клонки, цветенца и дори мушички. Това е моят начин да съм близо до природата. И с разходки разбира се, но докато ходим, ние се изморяваме или понякога не можем да преминем през препятствие (голяма кална локва) и се налага да прекратим разходката си. А джипът преминава през почти всичко безпроблемно.

Анна: Когато се катерихме в планината около Черни Вит, защото за първи път бях първа в нещо – а това, че се изгубихме после, беше друг въпрос.

- Как се пише вкусна география?

Дара: С желание като за начало. След това с усмивки и фантазия.

Анна: Вкусна география се пише... с парче ялова баница в ръка.

- Коя е следващата ви дестинация?

Дара: Дунав. Мечтаем си да се спуснем със сал, но тъй като е почти невъзможно сигурно ще се ограничим само с лодка. Въреки че това също ще си бъде приключение. Всяко нещо, за което се подготвяме и очакваме, рано или късно се превръща в приключение.

Анна: На гости на дунавските риби. Със сал.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин