Карикфъргъс, Северна Ирландия през погледа на един местен - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Карикфъргъс, Северна Ирландия през погледа на един местен

Запознайте се с Карикфъргъс - малко градче, което се намира на брега на Белфасткия залив, само на няколко мили от Белфаст – столицата на Северна Ирландия. Името Карикфъргъс означава „Скалата на Фъргъс“ – в съчетание от „карик“ - „скала“ на ирландски и името на крал Фъргъс, който загинал в залива по време на морска буря. От мястото, където Слава Вълчева Стивънсън живее, се открива прекрасен изглед към тясната ивица море, по която в целия си блясък е преминал легендарният кораб „Титаник“ преди да се отправи към открити води. Той е бил построен в Белфаст и тук е бил пуснат за първи път на вода.

Слава живее в Карикфъргъс със семейството си от 5 години, има малък частен бизнес. „Всеки ден продължавам да научавам нещо ново - я за страната и нравите на нейните жители, я поредния местен анекдот. Макар и част от Великобритания, Северна Ирландия си остава едно цяло с Ирландския остров“.

Първото място, на което ще ви заведа в Карикфъргъс... ще трябва да е някъде, където да опитате традиционна ирландска кухня, тъмната бира Гинес и, разбира се - ненадминатото ирландско уиски, в компанията на най-приятелски настроените и щедри на шеги хора, които някога сте срещали. Сещам се за „Уидърспуун“, централния бар - най-старият пъб в Карик. (Така местните наричат накратко Карикфъргъс). Интериорът не е променян от десетилетия, храната е непретенциозна, но много вкусна и евтина, порциите са големи, бирата и уискито – в изобилие, налива се на око, без да се използват традиционните кръчмарски мерки.

Когато ми се иска малко спокойствие, отивам в... Блакхед – местност с пътека за разходки, дълга около 2,5 мили, която се вие на брега на морето, минава покрай поле със свободно тичащи зайци, каменен мост, малка пещера, после още малко нагоре по скалите, чак до върха на хълма, където се издига много стар фар. От върха се открива прекрасна гледка - в ясни дни може да се види на мили чак до отсрещна Шотландия и острова-планина Айсла Крейг, който сякаш плува по водата между двата бряга.

Ако дойдете в Карикфъргъс, задължително се снимайте с... Карик Касъл – най-автентичният пример за това как са изглеждали и как са били конструирани замъците по тези места в Средновековието. Той е на около 800 години. Част от интериора му са фигури в естествен размер, представляващи войници, които защитават замъка. Не може също и да не отскочите до музея на „Титаник“, в Белфаст, отдалечен само на няколко мили. Корабостноителницата, дала живот на кораба „Титаник“ и на неговите братя „Олимпик“ и „Британик“, съществува и до днес на пристанището. Нейните два огромни крана, наречени „Самсон“ и „Голиат“, също отдавна са се превърнали в местна забележителност. През 2012 г. не един от доковете беше открит уникален монумент, в памет на 100-годишнината от потъването на кораба, където наред с уникалните фотоси, видеа, запазени лични вещи и исторически факти за събитието, има и стена с имената на всички жертвите на трагичния инцидент. Сред списъка са упоменати и 32-ма българи, които са били на борда на злополучния кораб.

Ако трябва да опитате едно-единствено нещо от местната кухня, то непременно трябва да е... Ълстър Фрай – това е най-разпространената закуска, която си е доста обилна и макар че се приема за сутрешна храна, се сервира през целия ден, защото е много засищаща. Състои се от содена питка, картофен хляб, наденичка, бекон, яйце, гъби, домат и по желание – боб с доматен сос. Няма как да не опитате и местното сладко хлебче, което е задължително с чая или кафето и се нарича скон – меси се със стафиди, череши, ябълки, или просто чисто – без никакви плодове. Сервира се със сладко и масло или с бита сметана - м-м-м, пръстите да си оближеш. Ирландското стю (много гъста супа с телешко и картофи), сервирано с чеснов хляб, никак не е за пренебрегване, а местните пайове са направо шедьовър – сготвено месо (пилешко или телешко), обвито и запечено в бутер тесто.

За да избягам от ежедневието, отивам... в центъра на Белфаст, който е само на 10 минути път с кола. Една разходка из центъра, без да бързам за никъде, ми действа много освежаващо, стига да не вали. Динамиката на човешкия и автомобилния поток, градските светлини, магазините с техните витрини, сградите, атмосферата като цяло, много ме зарежда. Всички магазини постоянно имат някаква разпродажба и мога да прекарам часове в разглеждане на всичко, което е преоценено.

Жителите на Карикфъргъс никога не биха... те оставили да пиеш сам на бара – ще те заговорят по един много неподправен начин, сякаш се знаете от години и даже ще те почерпят. Ако те видят на улицата или другаде да се оглеждаш в търсене на адрес или някого, ще се спрат и ще те упътят. Никога не биха смесили качественото ирландското уиски с Кока-Кола, това за тях е равносилно на светотатство.

Можеш да познаеш, че някой е от Карикфъргъс по... това, че пие Гинес-а разреден със сок от касис, яде пържените картофи, полети обилно с оцет. А също и по таланта да разказва вицове и да носи на шеги. Местният хумор е подплатен с голяма доза самоирония, тук хората умеят, както никъде другаде, да се надсмиват над себе. Щедри и дружелюбни са.

Малко хора знаят, че... в Карикфъргъс е роден и живял в ранните си години Седмият американски президент Андрю Джаксън. Къщата от неговото детство съществува и до днес, превърната е в музей, който е много посещаван от туристите. Бащата на „Пътешествията на Гъливер “ - писателят Джонатан Суифт, също е прекарал известно време от живота си тук, но за съжаление неговата къща не е запазена, останали са само стари снимки, които се пазят в местния туристически център.

През пролетта трябва да... се погрижите за градината. Тук всички дворове са изрядно поддържани през цялата година, но пролетта е сезонът, в който се садят новите цветя. Това е времето, когато пазарът за градински растения се оживява неимоверно, а пространствата пред къщите се преобразяват - всяка градина заприличва на море от зеленина и цветове, оформени с много вкус. Особено атрактивни са висящите саксии, преливащи от цветя и живите плетове, естетично подрязани в различни форми.

През лятото трябва да... отидете някъде на топло, за да съберете малко слънчеви лъчи. Тук лято не съществува, най-високите температури са около 20 градуса, много рядко могат да стигнат 24, но това трае най-много няколко дни за целия сезон, дъжд вали всеки ден. Хубавото на това е, че поне в прогнозата за времето няма изненади – ако не вали, то със сигурност ще завали, обичат да казват местните, което си е самата истина. През лятото можете да колекционирате дъги – дъгите са навсякъде; заради необичайно влажното време те са почти постоянна гледка.

През есента трябва да... се настроите за посрещане на зимата, която започва да се усеща още от септември. Тук я няма типичната есен с обагрените листа на дърветата и пожълтелите треви, а просто заради мекия и влажен климат поляните и дърветата си остават зелени през цялата година. Преходът между сезоните е много плавен, почти незабележим.

През зимата трябва да... се набляга на горещия чай и горещите супи и да се седи повече пред камината. Зимните месеци не се отличават много от останалите по дъждовност; разликата е, че температурите падат още повече, но не са чак толкова ниски, както в България. Снегът е рядкост, а градусите се задържат над нулата даже и в най-студените периоди.

Най-добрата еднодневна екскурзия е до... Джайънтс Козуей (Пътеката на великаните) - местност на север от Карикфъргъс, където Ирландско море се слива с Атлантическия океан. Там се срещат уникални по рода си скални образувания – всеки камък е с формата на идеална шестоъгълна колона, всички са изключително прецизно наредени, като древна мозайка. Учените обясняват феномена със специфична вулканична дейност, но местните разказват легендата за двама разярени великани, които водели битка помежду си, застанали на двата бряга – ирландския и шотландския. Те мятали скали и парчета земя през морето и за да могат да достигнат един до друг, започнали да изграждат пътека от каменните колони, всеки от своята си страна. Затова скалите могат да се видят само на това място и никъде другаде по света (в много малка част от страната на Шотландия).

В същата посока е и една друга забележителност – въженият мост, който свързва сушата с малкия остров Карик-а-Рийд. В миналото е бил изграден от рибари, за да могат да залагат там мрежите си за сьомга, когато рибата идвала край острова, за да изхвърли хайвера си. Съоръжението е дълго 20 м, извисява се на 30 м над скалите и да се премине по него си е живо предизвикателство. Но гледката, която се разкрива от моста, си заслужава. След като сме стигнали до тук, няма как да не отскочим и до селцето Бушмилс, което се намира само на няколко километра от Пътеката на великаните. Там се произвежда прочутото в цял свят едноименно ирландско уиски. Във фабриката може да се наблюдава целият дестилационен процес и даже да се опита безплатно от току-що сварената напитка. Съвсем наблизо е и замъкът Дънлус, кацнал на морските скали, който макар и да представлява само руини, си остава известна туристическа забележителност по тези места.

Само в Карикфъргъс може да се случи да... видите да се палят огромни огньове, високи до небето, всяка година в навечерието на 12 юли – националния празник на страната. Палят се и на други места, но по традиция в Карикфъргъс са най-големи. Подготовката започва поне месец преди тази дата, като кладите нарастват с всеки ден – трупат се всякакви неща, които стават за горене. Камарите са съставени основно от стари дървени палети, но често се добавят износени мебели, бурета, или каквото там още се сетят хората. Точно в полунощ огромните купове се палят, зрелището е пълно, гарнирано с много пиене, дандания и покачване на градусите, в пряк и в преносен смисъл. На следващия ден има парадни шествия по главната улица.

За разходка сред природата местните хора отиват до... голф игрището, или до малко езеро в сърцето на Карик, което най-често служи за риболов, но в него също така плуват патици и лебеди. В града няма паркове и големи обособени площи за отдих, тук всяко парче земя е нечия собственост.

5 неща, които не знаете, ако идвате за пръв път:

- Различни банкноти. Тук се използват най-разнообразните пари в цял свят. Всяка отделна банка в Северна Ирландия има напечатани свои собствени банкноти, като всички са с различен дизайн, всички са в обращение едновременно и така реално в портмонето ти по едно и също време могат да се окажат няколко десетачки и всички те да изглеждат различно. Английските банкноти тук важат, но северноирланските не могат да се използват в Англия.

- Специфичен акцент. Дори и да говорите перфектен английски, тукашният акцент доста обърква, често познати думи звучат по непознат начин. Чуете ли някой да казва „пойндс“, не си мислете, че става дума за игра, с която се трупат точки (points), а човекът ви говори за пари – паундове (pounds). Просто местните слагат „й“ там където обикновено се чува „у“ в английското произношение. С много други думи се получава същото, и докато свикнете, често ще изпадате в ситуацията на разваления телефон – те ви говорили едно, пък вие сте разбрали съвсем друго. Но пък е забавно.

- Кафенетата затварят в 4 или най-късно в 5 следобед. След това е трудно да намериш някъде да седнеш само за по кафе, защото тогава е време за по-сериозни питиета – по това време отварят пъбовете.

- Ирландците не замезват като пият. Започват с питие преди да се сервира вечерята, след което ядат много набързо, после прибори, чинии, покривки, всичко се раздига и оттам нататък пак се остава само на пиене, но вече на празна маса, както му викаме ние.

- Почерпка на ротационен принцип. Когато отидеш с компания на бар, да кажем няколко души, единият от групата купува питие за всичките, после вторият купува питие за всички, после третият, четвъртият - и така до края, та преди да дойде твоят ред, ти вече си изпил няколко питиета, след което и ти трябва да почерпиш, за да се затвори кръгът.

- Леприконите са живи. Митичните същества са част от местния фолклор, но и днес има хора, които вярват, че могат да ги видят, трябва само да се взреш внимателно в клоните на някое много старо и дебело дърво. Според легендите, ако успееш да хванеш някое от малките човечета, можеш да станеш много богат, защото те знаят къде се крият несметни богатства и в замяна на свободата си, ще ти предложат част от тях. Много е трудно обаче да ги уловиш, защото те са много пъргави, а ако се случи все пак да хванеш някой, трябва да бъдеш много внимателен, защото умът им е също толкова бърз, колкото краката. Те знаят как лесно да те излъжат, та хем да ги пуснеш на свобода, хем да си останеш с празни ръце. Затова местните съветват, хванеш ли леприкон, стискай здраво, в никакъв случай не вярвай на сладките му обещания и не го пускай, докато първо не даде златото. 


Прочетете и останалите интервюта от поредицата "През погледа на един местен". Вие сте местен някъде в чужбина? Разкажете ни за своя град! Пишете ни на info@peika.bg. А ако това интервю ви е било интересно, последвайте ни и във фейсбук, за да следите всички вдъхновения за пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин