Комични истории за забравен багаж - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Комични истории за забравен багаж
Автор: Зара Янева
Комични истории за забравен багаж
Снимка: Thinkstock/Guliver

В един филм, май беше “Усещане за жена” героят на Ал Пачино се стягаше за път и малко преди да излезе каза прочутата фраза, която помня до ден днешен: “Ключове, документи, реч – готов съм!”. Като пътешественик, който винаги се стреми към най-минималния възможен багаж, тази формула ми е помагала много пъти, като често ме е спасявала, а друг път – направо ми е докарвала поредица от комични ситуации. Интересно, кой ли е начинът наистина да вземеш най-необходимото, нито повече, нито по-малко?

Без документи

Със сигурност първото нещо, което проверявам при излизане от дома, са наистина документите ми. Неведнъж се е случвало точно тях да забравя, и повярвайте, по-лесно се пътува без пари, отколкото с липсата на тази толкова важна карта (или книжка) в джоба.

Няма да забравя например как в Турция бяхме излезли на разходка в едно село, когато ни спря полиция и ни поиска паспортите. Аз бях оставила моя в раницата при домакините ни, защото и през ума не ми беше минало, че трябва винаги да нося документ у себе си в чужбина, дори само да отида до магазина. И точно това и стана – за по-малко от час навън, поради моята липса на паспорт, недостатъчния английски на полицаите и нашия все още беден турски език, се озовахме в нещо като арест, в който освен ужаса какво ли ще ми се случи сега, се давих и в огромните количества чай, които ни носеха. Историята завърши с хепи енд – намериха някакъв българин в селото, който се притича на помощ, преведе ситуацията и както се оказа, били са ме мислили за бежанка без документи, а когато съм ръкомахала, че паспорта ми е в раницата “ей там”, разбрали, че им обяснявам, че има още такива като мен. Класическа комедия на грешките, която обаче ме кара никога да не излизам дори в родния град без документ за самоличност.

Без самобръсначка

В едно мароканско село се случи и една от най-смешните ситуации, която ме кара вече никога да не забравям самобръсначката си, особено когато отивам в дива (да кажем, африканска) провинция, в която нравите са различни от познатите ни.

Разбира се, тогава все още нямах представа, че липсата на това малко нещо ще докара такъв фурор в цялото село. Малко преди да приема поканата за баня от домакините ни, направих опит да попитам дали случайно не им се намира самобръсначка наблизо или не продават такава. Оказа се мисия невъзможна, всички се затюхкаха, започнаха да питат съседите, последните питаха други съседи и мълвата, че чужденката търси дамско ножче за бръснене набързо обиколи цялото село. Върхът беше, че аз примирена, влязох да си взема мечтания за провинция Западна Сахара душ, когато в банята нахълтаха жени, които разпалено ми заобясняваха какво друго мога да направя, например да пробвам горещ карамел, който действа като кола маска. Така разбрах две неща – първо, безжичният интернет по онези места се обезмисля имаш ли съседи, и второ – в арабските култури нямаш никакво лично пространство, дори в банята. Както се разбра жени можели да влизат свободно при жени, и мъже при мъже. Ключове няма.

Така се оказва, че онова, което не бива да забравяме, са нещата, които няма как да се купят с пари. Каквото и да сте забравили, вашето умение да общувате с хората все ще ви измъкне от положението. Ето че Ал Пачино беше прав и вече знаем какво стои най-горе в списъка за багаж.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин