Лоренцо Силва е високо ценен испански писател, роден през 1966г. в Мадрид.
Силва е автор на разкази, статии и литературни есета, но е признат преди всичко като изкусен романист. "Нетърпеливият алхимик" печели награда "Надал" през 2000г. и е филмиран под режисурата на Патрисия Ферера. "Последствията на гнева" е номиниран за същата награда и е адаптиран за големия екран от режисьора Мануел Мартин Куенка.
Лоренцо Силва в момента е в България за петото издание на Cinelibri. Четете какво сподели той с екипа на Peika.bg.
*
За първи път ли сте в България? Какви са впечатленията Ви?
За втори път съм тук. Преди 3 години бях на "Панаира на книгата". За сега познавам само София и Пловдив и пътя между тях.
Нещо, което много ме впечатли в България е вашето чувство за хумор. Разказаха ми много различни вицове и искрено се забавлявах, защото според мен да имаш чувство за самоирония е много трудно.
Какво мислите за българската литература и писатели?
Чел съм българска литература - Иван Вазов. По точно неговото емблематично произведение - "Под игото". Страхотно разказва истории и е изключителен писател. Има много сила и успява да разкаже с достатъчно драма историите, които са се случвали по това време. Това е една много силна тема, която е трудно да бъде разказана.
Много ме привлича и българската история. Има изключително ярки персонажи.
Допада ли Ви идеята на фестивала CineLibri?
Много ми харесва връзката между киното и литературата, защото така взаимно се развиват. Ако преди литературата е помагала повече на киното, сега има и обратното взаимодействие.
Как се зароди идеята за създаването на книгата "Последствията на гнева"?
Идеята дойде след като прекарах цяла сутрин в едно задръстване в Мадрид. Бях много ядосан.
В книгата задръстването изнервя главния герой, но след това се отваря една по-широка тема, в която той има проблем със самия себе си. Това е една история за хора, които бъркат пътя си в живота и поемат по такъв, който не им допада.
Най-тъжното е когато човек, поел в грешна посока в живота, има възможността да не го прави, има потенциала и таланта да се справя добре, а в крайна сметка поема по лошия път.
Идеята идва от това, че когато работех като адвокат, попаднах на много истории и се срещнах с различни хора, които бяха много умни и добри и не поемаха по правилния път. Те избираха дадена работа, заради парите, натиск от семейството им, но всъщност искаха да правят нещо друго и това не ги правеше щастливи. Бях решил, че не искам това да се случи с мен. Аз работех като адвокат, но винаги съм продължавал да пиша. Пишех през цялото време, защото това беше нещото, което ми доставяше удоволствие.
Какви за Вас са последствията на гнева? Какво послание искате да донесете в читателя с тази книга?
В случая на главния ми герой гнева го кара да взема много грешни решения. Положителното в случая е, че в един момент той спира да лъже.
Хората казват, че в повечето случаи книгата е по-добра от филма. Какво мислите по въпроса? Възможно ли е понякога да бъде обратното - филмът да е по-добър?
Много зависи и от автора, и от режисьора. Когато авторът е много добър, е изключително трудно да го надминеш. А когато режисьора е много добър, трябва да намери книги, които наистина да му паснат. Хичкок например прави това. Той адаптира много книги, които не са били чак толкова познати или чак толкова добри. Веднъж го попитали защо не адаптира нещо като например "Война и мир". Той отговорил, "защото със сигурност аз ще загубя от тази битка".
Определят Ви като един от най-четените испански писатели. С кои Ваши произведения се гордеете най-много?
Бих могъл да говоря за книгите на някой друг - като читател, но за собствените си книги, ми е много трудно. Не мога да се дистанцирам достатъчно, за да мога да отговоря.
"Последствията на гнева" например беше много важна за мен, защото е първата ми голяма книга, с която имах достъп до читателите и създадох аудитория.
Полицейската книга, която създадох, беше друг важен момент за мен, след която написах 11 други книги със същите двама герои.
Една от книгите ми разказва за приключенията на дядо ми преди много, много време - през 20-те години в една война в Африка, в която умират милиони испанци и мароканци. Дядо ми е оцелял в тази история и се чувствах длъжен да я разкажа в името на всички оцелели.
Хареса ли Ви екранизацията на книгата? Очаквате ли голям успех пред българската аудитория?
Никога не можеш да бъдеш убеден. Има една несигурност в това как ще се приеме филма, но когато го гледах във Франция и в Чехия, установих, че темата, с която историята се занимава, е много универсална за целия свят, тъй като си говорим за самотата и за празнината, която хората могат сами да си причинят.
Радвате ли се, че се включихте във фестивала CineLibri? Бихте ли го направили отново?
Да, разбира се. Аз винаги се радвам, когато успявам да достигна до повече хора, да мина през бариери и да видя какъв ефект има това върху хората, защото целта на изкуството е да премахва бариерите.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
