Повече от две години продължава снимането на документалния филм „Следи“. Това е лента не само за красиви и екстремни моменти от изминалите ски сезони, но и за годините, когато освен извънпистово каране, друго просто не е съществувало. Забравени архивни ленти ще бъдат излъчени за първи път на голям екран. Няколко сюжетни линии на филма ни срещат както със спомените на първите смелчаги, навлезли със ски в планината още в края на 40-те години на миналия век, така и с днешните „панти” (фрирайдъри и екстремни скиори). Повече за филма "Следи".
За филма, пълната свобода и пръхкавия сняг разговаряме с Момчил Панайотов – сценарист на "Следи", един от основателите на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), експерт по лавини, дендролог и преподавател в Лесотехническия университет, член на Планинската спасителна служба.
- Как бихте описали чувството при свободното каране?
- Обикновено при такъв въпрос в съзнанието ми изниква спомен за ясен и студен слънчев ден, бял, недокоснат склон, покрит с блестящ, пръхкав сняг. Да караш в него е като да се плъзгаш по много мека повърхност, без съпротивление и усилие. Чувството е на пълна свобода...
- Кое беше най-голямото предизвикателство при заснемането на филма?
- Да успеем да се срещнем с хората, които искахме да срещнем.
- Как се сдобихте с архивните снежни кадри?
- Това беше може би най-трудното. В началото си представяхме, че на който и да се обадим, ще отвори едно шкафче и ще извади от там две-три касетки с архивни кадри. В действителност се оказа, че хората са си дали касетките на някой, който ги бил дал на друг и... тази задача се оказа много трудна. Добре, че все пак успяхме да се свържем с Огнян Петков, алпинист, скиор и най-важното - оператор, който беше запазил своите кадри. Много ни помогна и архивът на Красимир Стоянов.
Тийзър на филма "Следи"
- Разкажете ни забавен момент по време на снимките?
- Може би най-"забавното" беше при спускането на Дългия рид. Това е едно изключително красиво спускане, при което потегляш от билото на Рила до връх Мальовица и караш над 1000 вертикални метра до Рилски манастир. За спускането се подхожда с изкачване през долината на Мальовица. Докато се движихме, всичко беше потънало в мъгла и имахме много малка надежда, че ще успеем да караме. При достигането до билото мъглата си беше все така гъста. GPS-а не ни вършеше никаква работа, защото нямахме предварително въведен маршрут. И така започна едно сериозно лутане и търсене на точното влизане в склона. Най-накрая късметът ни се усмихна и леко разкъсване на мъглата ни позволи няколко секунди видимост, която ни увери, че не сме тръгнали по път, който ще ни принуди да се катерим 1000 метра наобратно. Последва много красиво каране по огромен склон, който в средната и долната си част се оказа огрян от слънце. Е, накрая имаше почти обичайното слизане в река, ходене по лед, сняг и вода, падане в реката и всички подобни екстри...
- Без какво никога не тръгвате зимата в планината?
- Екипировката за лавинна безопасност - лавинен уред, лопата и сонда.
- Кой е най-вълнуващият момент по време на спускане?
- Когато съм в началото на склона. Всичко е под теб, надяваш се условията на снега да са добри, да няма неприятни изненади и спускането да бъде пълно удоволствие. В планината във всеки един момент може да попаднеш на напълно различни условия и нещо, което е започнало като приятно каране, да се превърне в борба за оцеляване...
Премиерата на филма „Следи“ е на 26 ноември в УАСГ, София.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
