Най-отдалечените острови на света са крайната точка на всичко това, което познаваме, и граница на цивилизацията, отвъд която няма нищо.
По-долу има информация за това как може да се отиде до тези места, но най-добре ги вижте в интернет и не се опитвайте да стигнете дотам, защото рискът на някои от тях е реален и атмосферните условия играят по-голяма роля, отколкото можете да си представите.
Пътуването до тях е сложно и скъпо, но пък вероятно си заслужава, защото след тези острови вече няма земя, която да става за каквото и да е. Само океан, океан и накрая ледници за разнообразие.
Буве
Буве е най-отдалеченият от цивилизацията ненаселен остров в света, който се намира на 1500 километра южно от Антарктида. Островът е изключително непристъпен със своите стръмни скали, почти целият е покрит с ледници, а през зимата морето около него замръзва.
Целият остров е резерват, така че ще ви трябва разрешение от норвежките власти, за да отидете там. Дори тогава проблемът остава, защото на Буве няма пристанище, така че ще трябва да ви метнат дотам с хеликоптер. Прочетете още за остров Буве и защо той се намира буквално на края на света.
Остров Беър
Беър (известен и като Бьорноя) е най-южният остров в арктическия архипелаг Свалбард и се намира на 320 километра от бреговете на Европа. Във визитната му картичка няма нищо привлекателно: голи скали, липсата на валежи и опасност от радиоактивност, заради разбила се наоколо ядрена подводница.
Беър е посещаван предимно от научни екипи, защото е природен резерват от 2002 г. По принцип до остров Шпицберген, където е столицата на архипелага, има полети от Осло и Тромсьо, след което можете да се придвижите с лодка или с приключенски круиз.
Бишоп Рок
Според Книгата на Гинес, Бишоп е най-малкият остров, на който има постройка. През 1847 г. англичаните са тръгнали да построят там железен фар, но той е бил отнесен от свирепите океански бури. Те са се справили по-добре с втория фар през 1858 г., защото той стои там и до днес.
До острова (който е на 50 километра от английските брегове) има организирани еднодневни пътувания от югозападния бряг на Англия.
Борерай
Архипелагът Сейнт Килда е бил заселен до 30-те, когато жителите напускат най-големия остров заради лошата реколта. От всички острови там, най-отдалечен и враждебен е Борерай (на 96 километра от шотландския бряг).
Борерай е такова неблагоприятно място, че дори да получите разрешение от властите да отидете там, по-големият ви проблем ще са голите, назъбени скали, бурният вятър и ужасното време. Според един туристически наръчник, повече хора са стигнали до Еверест, отколкото са слези на брега на Борерай.
При това положение, представете си учудването на археолозите, когато именно там са открили останки от праисторически хора.
Рокал
Рокал се намира на 300 километра от Борерай и на 430 километра от ирландските брегове. През 1955 г. Великобритания завзема острова, защото се страхува руснаците да не построят ракетна установка там.
Не е ясно дали това е възможно, при положение, че Рокал е кацнал на върха на угаснал вулкан, издигащ се на 20 метра над морското равнище, а проблемът е, че вълните там понякога са по 30 метра. Достъпът до острова е труден, скъп и изцяло зависи от климатичните условия.
Северен Сентинел
Северен Сантинел се намира на 640 километра от Мианмар и е един от 572-та острова от веригата Андаман в Индийския океан. Островът е обкръжен от опасни рифове, а местното население са... раздразнителни праисторически хора.
Това е сериозно – популацията на острова живее като в каменната епоха, ловуват с лъкове и стрели и като цяло са враждебно настроени към цивилизацията. Заради факта, че са една от малкото останали подобни общности по света, индийското правителство е решило да ги остави на мира. Така че не е добра идея да ходите там, освен ако не искате да бъдете нападнати от първобитни диваци.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
