Никола Михов за Бузлуджа и съдбата на други паметници - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Никола Михов за Бузлуджа и съдбата на други паметници
Автор: Мария Ангелова

След като разбрахме защо част от паметника пред НДК първоначално е била направена от шперплат, Никола Михов ни разказва за дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа и къде е имало църква – умалено копие на храм-паметника „Александър Невски“.

- Каквo е състоянието на паметника на връх Бузлуджа в момента?

- След като беше върнат на БСП, паметникът уж беше обезопасен, а всъщност само зазидаха вратите и всички пролуки, през които можеше да се влезе. Но той е толкова популярен, че е пълно с авантюристи, които искат да го видят отблизо. Ходил съм дори и зимно време при минус 15 градуса и пак съм срещал хора. В момента пак има една дупка, от която може да се
влезе.

- Разкажи ни някои интересни подробности около паметника.

- Оказа се, че архитект Георги Стоилов, проектантът на паметника, не е ходил там от откриването му и не го е виждал в сегашния му вид. Той се съгласи да отидем заедно. Когато пристигнахме, заварихме двама души с камион и оксижен, които режеха огромно парче от две от останките от скулптурните композиции пред входа. Тези композиции са по 11-12 м, били са от бронз, но отдавна са оглозгани, сега е останало само металното скеле.

- Как изглежда паметникът сега?

- Отвътре паметникът изглежда така, сякаш е имало няколко взрива, които са целели да го разрушат, но конструкцията е издържала. Усещането вътре е много величествено, има огромен купол, процепи, през които се процежда светлината... Веднъж, когато бях там по залез слънце, еднин лъч тръгна от пода, мина по стената и спря точно на окото на Димитър Благоев, който е един от малкото образи, които все още се различават в мозайката.

- Кои лица могат да се видят в мозайките?

- В мозаечната композиция от едната страна са образите на Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков, а от другата - на Маркс, Енгелс и Ленин. Архитект Стоилов ми разказа, че първоначално се е предвиждало целият паметник да е по-тясно свързан със създаването на БКП и затова архитектът си е представял образа на Благоев да е в средата на купола, където сега е петолъчката. А в средата на пода щяло да има процеп и още като влезеш в първото преддверие на по-долното ниво, като погледнеш нагоре, да виждаш образа на Димитър Благоев. Вместо това отдел "Агитация и пропаганда" решава, че вътре трябва да има голямо мозаечно пано, което да разказва славната история на комунистическата партия, която започва още от борбите и въстанията и стига до светлото бъдеще.

- Попадна ли на забавни истории около паметника?

- Бузлуджа може би е шампион по анекдотични истории. Разпитвайки хората от Казанлък и Габрово, чух истории, че изкопът бил толкова голям, че един багер паднал вътре и нямало как да го извадят, затова го бетонирали в основите. Също, че имало подземен тунел, който свързва паметника с Казанлък. Както и че паметникът е бил в секретните карти на военните като стратегически обект и е проектиран така, че да може да се превърне в бойна позиция. Има и истории, че е замислен като гробница на Тодор Живков и след смърта му тялото му щяло да бъде поставено точно в средата на тържествената зала.

Единственото сигурно от тези неща е, че там е можело да се види образът на Живков още приживе - нещо, което е подразнило хора от тогавашните партийни кръгове, тъй като той си е бил жив и здрав и дори е открил паметника. Не съм сигурен, но вероятно той не е знаел, че образът му е бил там - това е било изненада, подготвена от Кина Бояджиева, която е била ръководител на отдела за агитация и пропаганда към БКП.

Открих архивни снимки, на които се вижда, че в първоначалния проект образът на Тодор Живков е вплетен в самата мозайка, т.е. в общия разказ, където има различни фигури. От днешна гледна точка в тази мозайка има много интересен синтез. Всичко започва с една ламя, която бълва огън, и няколко стройни младежи, които я пробождат с копие. В брошурата на паметника, която подробно дешифрира всички мозайки, е описано, че ламята е символ на капитализма, а червеното нещо, което прилича на пламък, всъщност е червеното знаме, с което младежите я пробождат право в сърцето. Следват образите на партизаните, работниците, отрудените майки, веселите деца и дори един космонавт.

- Как е протекло откриването на паметника?

- Церемонията по откриването на Бузлуджа е продължила два дни. Имало е събор, военна проверка, която се е провела под непрестанен дъжд в навечерието на откриването. На сутритна Тодор Живков пристигнал с хеликоптер. Присъствали са много лидери на комунистически партии от други държави, между които на Франция, Португалия и Мозамбик.

- Има ли други паметници от времето на социализма с толкова интересна история?

- Интересна е и съдбата на един друг паметник, който отново е дело на Георги Стоилов – паметникът, посветен на Сръбско-българската война край село Гургулят. В средата на монумента, който има форма на пресечена пирамида, има скулптура на Майка България, изработена от червен кварцит. Това е вид червеникав камък, който се добива в една от бившите съветски републики на Съветския съюз и много рядко е излизал от пределите на Съветския съюз. Паметникът в Гургулят е едно от малкото места, където е използван такъв камък. Другите са гробницата на Наполеон в Париж и мавзолеят на Ленин в Москва.

В това село живеят 20 души, паметникът е висок 20 м, а годишно най-вероятно го посещават около 20 души, ако изключим военните тържества, които се провеждат там. Първоначално се е предвиждало паметникът да бъде изграден близо до Сливница, край пътя за Белград, но после го слагат край Гургулят, за да не се усложняват отношениятя с Югославия.

Друг интересен факт е, че на мястото на паметника е имало църква, издигната веднага след след войната. Местните хора събрали пари и издигнали храм, който е бил умалено копие на храм-паметника "Александър Невски". Около събитията през септември 1944 г. обстрелват купола на църквата и тя започва бавно да се руши.

В края на 80-те църквата е в толкова лошо състояние, че трудно може да бъде възстановена. Затова паметникът е издигнат на нейно място, а имената на участниците в битката при Гургулят, които са били изписани на стените на църквата, са изписани и върху паметника с бронзови букви. След промените обаче буквите са откраднати, а днес са заменени с PVC табели. Ето една от причините "Forget your past" да бъде най-подходящото име за проекта - имената на героите, които ние уж много уважаваме, са изписани на пластмасови табелки като в супермаркет.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин