Петко Хинов за китайците и българите - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Петко Хинов за китайците и българите
Автор: Мария Ангелова

Петко Хинов е писател, поет, преводач, преподавател и един от най-добрите познавачи на Китай.

По какво си приличаме с китайците, какво положително можем да научим от тях и кои са следващите китайски заглавия, които ще можем да прочетем скоро в превод на Петко Хинов – четете в нашето интервю.

- Как се роди любовта Ви към Китай?

- За това говоря в книгата си „Преживяното в Китай“. Кога Китай за пръв път се появи в живота ми, е трудно да кажа. Най-ранните мигове, свързани с Китай, са светли петна по фотографиите на моите спомени, от които се открояват най-вече цветовете с вълнуваща яркост — ето ме в градината на бабиния дом, в ръцете ми е стар руски „географически“ атлас и аз се опитвам да пътешествам далеч, от край до край земя! Особено ме впечатляват цветовете на държавите върху политическата карта на света: особено онова бледожълто море, наречено Китай. Или приказките от цял свят, сред които някои са за едно много древно и чудно царство, далеч-далеч на изток, там, гдето слънцето изгрява. А в детството особено привлекателно е далечното, непознатото. Цялата история е тук.

- Имаме ли общи черти с китайците?

- Както веднъж казах в интервю за Радио Китай за чужбина: „… традиционната българска култура, православното християнство, и традиционната китайска култура… имат много дълбоки сходства. Това се дължи отчасти на исторически причини: и българската, и китайската битова култура са свързани със земеделието, с принадлеженето към дадено землище, родова общност, поради което традиционните семейни ценности и на двата ни народа са много близки.“ За съжаление, разпадът на традиционните светогледи вече е довел до определена атомизация на съзнанието, до индивидуалистичен разпад на общностните ценности и само в бедните и селски райони на Китай са оцелели възгледите за семейната вярност, тоест недопустимост интимните връзки преди и извън брака, традиционните разбирания за ролята на жената и мъжа в семейството са също много сходни, както и тези за добродетелите: скромност, пестеливост, трудолюбие, честност, пазене на чиста съвест и т. н.

- А какво бихме могли да научим от тях?

- В съприкосновението си с една чужда култура човек винаги може да попие и добро, и лошо — за да научи доброто, той трябва да притежава много ясна и неотносителна ценностна система, да има положително-критично, а не повърхностно-оценителско или подражателско отношение. В този смисъл какво можем да научим от Китай зависи именно от това какво търсим да видим в Китай и как гледаме. Лично аз смятам, че от Китай българинът може да научи, в положителен план, древна мъдрост, традиционни добродетели и практически знания и опит. И в много голяма степен: семейно-родови ценности — силната привързаност към семейството и рода, почитането на предците, е според проникновения китайски народовед Лин Ютан един от най-важните фактори, благодарение на който дори във векове на чуждо владичество китайският народ не е бил асимилиран, но напротив, бидейки завладян, сам е погълнал културно и генетично своите завоеватели, обогатявайки тях културно, а себе си генетично. Силно ли е семейството като светогледна и нравствена ценност — силен е и народът. Разпадне ли се традиционното семейство, разпада се и държавата. И днес има много семейства в Китай, където се пазят родословни дървета от повече от 500 години назад. Покажете ми едно такова семейно родословие в България? Родословният списък на семейството на жена ми — тя е китайка от провинция Дзянси — върви поименно и с всички години до ХVІ век! А преди това в него има непоименни връзки, които продължават родовата памет дори до няколко века преди Христа! Ето ви един от ключовете за „феномена Китай“.

- Кое е мястото в България, което непременно бихте показали на приятел чужденец?

- О, България е богата с такива места! Зависи от приятеля, от интересите му. Рилския манастир, Жеравна, Боженците, Родопа планина, големите ни градове, и най-вече, моя роден край — Севлиевско.

- Коя е последната книга, която прочетохте?

- Кратките разкази и повести на Георги Райчев, „Време за разхвърляне на камъни“ на Н. Хайтов, завършвам разказите на Илия Волен — езикът му е едно вълшебство! — множество китайски, английски и руски книги. Имам непресъхваща жажда за знания, за живеене във и чрез словото, чета постоянно и това е един от изворите на щастие и утеха в моя живот.

- А която преведохте?

- „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин, китайски автор конфуцианец от ХІХ век. Издадена е от издателство „Изток-Запад“ и е една от трите „чудни книги на житейската мъдрост“ на Китай. В момента превеждам „Сън в алени покои“ — безспорния за китайците шедьовър на цялата средновековна китайска литература, и един огромен роман от съвременния китайски писател-нобелист Мо Йен — „Уморен да се раждам и да умирам“, който трябва да завърша до края на лятото.

- Какви са мечтите Ви, свързани с литературата и Китай?

- Да преведа „Сън в алени покои“ докрай и, доколкото ми позволят силите, непознатите на съвременния български читател класически китайски романи — „Сказание за Трицарствието“ и други, някои произведения с кратка проза, избрани древни и средновековни поети, и най-вече сборници, свързани със семейната култура на Китай. Както вече казах, ако искаме да оцелеем като народ, трябва да си възвърнем семейните ценности, да поставим семейството като свещена крепост на своя живот, която да браним като гарант за оцеляването ни като народ.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин