Приказният трънски край - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Приказният трънски край
Автор: Зара Янева

Пограничните райони на България имат славата на изостанали в икономическо отношение, бедни, не особено примамливи за туристите. Но когато се отнася до природа, познайте какво? Един малък крайчец земя, наречен Трънския край, може да ви накара да забравите членоразделната реч и да възкликнете както когато Алеко Константинов за пръв път видял ждрелото на река Ерма: „Швейцария ли?!”

>

>

Град Трън е съвсем близо до границата със Сърбия, недалеч от Перник. Ако сте в София и решите да изминете тези не повече от 60 км, ще бъдете възнаградени с една от най-приказните природни гледки.

Знаех за градчето Трън, че там е измерена най-ниската температура в България през 1947 г. – минус 38 градуса. Но наистина не предполагах, че е разположено в толкова живописен край – накъдето и да се обърнеш, виждаш скали, планини, безумна зеленина (особено ако като нас отидете през късна пролет), буйна река, която се извива като змия между скалите... Да, определно трудно се описва с думи величието на природата с всички нейни чудеса.

И понеже и ние като Алеко загубихме ума и дума, виждайки ждрелото на реката и околностите на Трън, решихме да останем на палатка на една от многото полянки в подножието на скалите. Люляците тъкмо бяха цъфнали и докато се препичахме на слънце и наслаждавахме на спокойствието и тишината, около нас жужаха пчели, и те опиянени от уханията и каращи ни да изпадаме в медитативно състояние. Така, половин ден не можехме да мръднем от красота и тишина, а другата част на деня решихме да излезем от транса и да видим прословутото ждрело.

Да, определено едни по-здрави обувки нямаше да навредят! Пролетните ми градски маратонки се оказаха не особено удачни за катерене и ходене по стръмни пътечки. Две огромни стърчащи скали, явно атракцията на местността, привличаха вниманието, имаше доста разхождащи се, снимащи, възклицаващи и превъзбудени от красотата на мястото хора. И как няма! Над самата река има мостчета, които свързват двете скали, а под тях реката бучи. Някои от нас също забучаха, когато трябваше да минем по дървения мост на доволна височина, увиснал над водната стихия!

Привечер палатката далеч от заселеното място, хората и цивилизацията, ни чакаше. Да, малко студеничко беше през нощта, но затова пък умората от деня си каза думата. На сутринта се смъкнахме в градчето. „Чудна природа си имате”, казваме на местните хора. Те знаят, оплакват се, че са бедни, работа няма. И ние знаем какво е икономическото положение, как хората идват, любуват се на гледката, а после си тръгват. Не е лесно да си човек, дори сред такава красота. На изпроводяк си мислех: „Ако Трън идва от магарешки трън, колко хубаво би било човек да е едно магаренце! И да си живее царски тук”.

 

Тази разходка ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин