Сигишоара - забележителности в непознатата Румъния - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Сигишоара - забележителности в непознатата Румъния
Сигишоара - забележителности в непознатата Румъния
Снимка: Thinkstock/Guliver

Научете повече за родния град на Дракула от пътеводителя „Непознатата Румъния

>

>

И до днес историческият център на Сигишоара е като декор за рицарски филми и е един от най-добре запазените и красиви средновековни градове в Европа. Изкачването на стръмните стълби към крепостта е като пътешествие във времето, а тесните калдъръмени улички проправят път през притисналите се една в друга стари по няколко века къщи, грейнали с пъстри фасади. Много от кокетно реставрираните сгради приютяват романтични кафенета и ресторантчета, запазили атмосферата на странноприемници. Менюто включва предимно румънски и немски специалитети, хит сред които е кървавият стек „Дракула“, към който старовремски облечени сервитьорки ще ви предложат и кана с тъмночервено „вампирско“ вино. Многобройните търговци на сувенири, разположили сергиите си по тесните улички, също ще ви напомнят, че сте в родното място на зловещо известния Влад III Цепеш – Дракула, вдъхновил Брам Стокър да напише през 1897 г. световноизвестния си роман.

Старата саксонска крепост – неслучайно през 1999 г. е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Под името Сигишоара се споменава за първи път през 1431 г. в писмен документ на Влад Драку (баща на известния колонабивач Влад III Цепеш). През 14-и и 15-и век цитаделата е допълнително укрепена – крепостните стени достигат дължина от 960 м, изграждат се 14 кули (колкото са били занаятчийските гилдии) и няколко бастиона, насочили оръдията си в четирите географски посоки.

35857

Родната къща на Влад Дракула (Casa Vlad Dracul) една от атракциите на старинното градче е къщата, в която на 7 декември 1431 г. се е родил влашкият владетел. По това време малкото румънско княжество е било под владичеството на западната си съседка Унгария, а Влад Драку (бащата на нарочения за вампир Влад III Цепеш) бил васал на унгарския крал Сигизмунд I. Скоро след раждането на малкия Влад семейството напуска града и заминавам за Влахия, водено от амбициите на бащата да завладее влашкия трон. Макар някои исторически източници да сочат, че добре реставрираната жълта сграда, носеща гордо надписа Casa Vlad Dracul, изобщо не е родният дом на трансилванския вампир, тази легенда се използва доста умело от местните предприемачи. Къщата е превърната в ресторант и хотел, така че дори може да спите в леглото на Дракула, а от вампири и други страховити създания ще ви пазят закачени скилидки чесън. Част от къщата е превърната в Музей на старите оръжия (Colectia de Arme Medievale). Адрес: str. Cositorarilor 5, работно време: вторник – неделя 10:00 - 15:30 часа.

Часовниковата кула (Turnul cu ceas) – Висока 64 м, първоначално е използвана и за главен вход към града. Построена е през втората половина на 14-и век, като е разширявана през 16-и век. След взрив през 1676 г., причинен от складирания барут в намиращата се наблизо Кула на шивачите, австрийски майстори възстановяват горната част на разрушената Часовникова кула в запазения и до днес бароков стил. В края на века е добавен и часовников механизъм, изработен в Швейцария от майсторите, направили и часовника с дървените фигури в Прага. Част от фигурките на часовника в Сигишоара представят дните на седмицата, а други две – Правосъдието и Справедливостта. През 1964 г. часовникът е снабден с електрически механизъм, работещ и до днес. Часовниковата кула, известна още и като Кулата на кметството, е използвана за заседанията на Градския съвет до 1556 г., а от 1899 г. приютява историческия музей на града, в който може да се види и малко стряскащата колекция от уреди за мъчения. Работно време: вторник – неделя 9-16 часа.

35856

Църквата на хълма (Biserica din Deal) Не пропускайте да видите и църквата на хълма, построена в готически стил и сочена за най-ценния архитектурен паметник в Сигишоара. Строежът на църквата, носеща името на свети Никола, започва през 1345 г. и приключва през 1525 г. Първоначално е католическа, но впоследствие става главната църква на саксонското население на града, което през 1547 г. приема лутеранството. Църквата е забележителна с фрагменти от стенописи от 1483-1488 г., изобразяващи различни библейски сцени, една от които е Светата Троица като човек с три лица. Освен интересните стенописи, в църквата могат да се видят и ценни образци на готическото изкуство – скулптури и дърворезби.

Училищните стълби (Scara Scolii) –До църквата на хълма водят и така наречените „училищни стълби“, които започват недалеч от централния площад и водят до старото училище на града, построено в близост до църквата „Свети Никола“. Покритото дървено стълбище датира от 1642 г. и е направено, за да пази от лошите климатични условия учениците и отиващите на църква граждани. Първоначално стъпалата са били 300, но след 1849 г. са редуцирани до 175.

35858

Доминиканската църква (Biserica Manastirii Dominicane) –Църквата, посветена на Дева Мария, се намира недалеч от Часовниковата кула и е била част от съществувалия до 19-и век Доминикански манастир, на чието място днес е изградено Кметството. Интерес представляват ренесансовата колекция от ориенталски килими от 16-17 век и бароковият орган, на който се изнасят често концерти.

Крепостните кули – От построените 14 отбранителни кули днес са оцелели 9, като най-интересните са Кулата на шивачите, Кулата на обущарите, Кулата на въжарите и Кулата на касапите, построени от различните занаятчийски гилдии. Всяка от кулите разказва много за историята на града.

Къщата с еленчето (Casa cu Cerb) - Могат да се видят и много интересни средновековни къщи, емблематични за града – Венецианската, Къщата с еленчето, Къщата на хълма и други. Къщата с еленчето е построена през 17-и век и е един от символите на града. Името й идва от странната украса – глава на елен, поставена на ъгъла към централния площад. Къщата е реставрирана от германска фондация и превърната в тризвезден хотел, запазил атмосферата на старата сграда. В приземието можете да се насладите и на чудесен ресторант, предлагащ и богато разнообразие от вина.

Фестивали в Сигишоара – Всяко лято в края на юли Сигишоара е домакин на Фестивала на средновековните изкуства, по време на който Старият град се оглася от средновековна музика, а занаятчии показват своето древно изкуство. Участниците се обличат като рицари и дами и представят средновековни сцени, провеждат се шествия и състезания по фехтовка, а жонгльори и танцьори веселят тълпите туристи. Друго интересно събитие е фестивалът Pro-etnica, който събира в средата на август за повече от седмица хиляди представители на пъстрата мозайка от трансилвански малцинствени групи – германци, унгарци, чехи, словаци, българи, роми, сърби и др. Програмата включва представления, занаятчийски базар, филми, концерти и какво ли още не. Фестивалът има и много гости от цяла Европа, включително и банатски българи, живеещи в и около Тимишоара в Западна Румъния. Ако решите да посетите града през февруари, можете да се насладите на концертите от Международния блус фестивал.

Забележителности в района на Сигишоара – Околностите на града също предлагат интересни места за посещение. Сред тях са укрепените църкви в Саскиз (Saschiz) и Биертан (Biertan), включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

На 52 км северозападно (близо до Медиаш) е балнеокурортът Базна, известен с минералните си води, богати на йод, и калните бани. Курортът е основан през 1842 г. след обстойни научни изследвания и днес предлага качествена почивка и лечение на заболявания на опорно-двигателната система. Интересна забележителност в селото е и укрепената църква.

Полезна информация: До крепостта (Стария град) може да се стигне като се отклоните южно от главния път, свързващ Сигишоара със Сибиу и Търгу Муреш (пада се вляво, ако идвате от Брашов). Колата може да се паркира срещу заплащане в уличките в новия център в подножието на крепостта или в квартала зад нея. Допустимо е и влизане вътре в крепостта срещу по-сериозна сума (около 4 евро на нощ), но не си струва – по тесните калдъръмени улички трудно ще се придвижвате дори пеша – през летния сезон е пълно с туристи от всички краища на света, а и трябва да се има предвид, че макар да изглежда като музей, старият център на Сигишоара е все още обитаем.

*

 

Текстът е от пътеводителя „Непознатата Румъния“ на Антония Чиликова и Явор Стоянов. Книгата съдържа 7 маршрута за културен туризъм и 7 планински прехода, написани от първо лице. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин