Аз съм от онези анимационни герои, които навсякъде се движат със своя личен буреносен облак. Дъжд, гръм и мълнии се сипят само върху нещастното човече, а всички наоколо са щастливи и сухи. А следващите няколко истински случки идват да покажат, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Унищоженият чадър в Истанбул
Първият ми път в Истанбул представляваше един неспирен апокалиптичен порой, който не секна дори за миг в пет поредни дни. На снимките в началото съм с чадър. В края – с разнебитен чадър. Човек гледа и си вика „Абе, по-добре без чадър направо!“. Точно тогава обаче бях с чудесни приятели и след като видяхме, че по-мокри от това няма накъде да станем, обърнахме палачинката откъм смешната страна. И така оцеляхме, а това пътуване до Истанбул е в личния ми топ 5.
Говорещият папагал в Хага
Хага, Холандия, в рядък случай на снеговалеж през ноември (в страна, където преобладава дъждовалежът). От два месеца по-рано имах уговорка за посещение на парк Мадуродам, така че отидох. Един час брулене от вятър и снежни парцали по-късно открих едно-единствено отворено заведение, в което да се посгрея (така е в 9 сутринта в понеделник). Вътре – няма жива душа освен барманката – съмнителна баба. Няколко игрални автомата. И огромен говорещ папагал, който пееше някаква ужасна песен през цялото време.
На всичкото отгоре снегът (2 см покривка, която се стопи за два часа) отмени десетки влакове и се прибрах обратно на косъм. Но всичко свърши добре, а сега се е превърнало в любима история за маса.
Смразеният Люксембург
Люксембург през февруари. Не ви го препоръчвам. Освен ако не сте абсолютен метеорологичен непукист или бяла мечка. През цялото време слънцето печеше ослепително при минус 10 градуса и всепронизващ вятър. Това обаче, се оказа най-доброто съвпадение, защото прекарах цял ден из музеите на Люксембург, които пък се оказаха най-занимателните и интересни музеи, които съм си представяла, че ще посетя някога. Но това е друга история и ще бъде разказана друг път.
Търсач на лошо време
Ако трябва да избирам дали да съм на лошо време тук или в чужбина, избирам пътя! Като човек с ограничени ресурси, често пътувам есента и зимата, защото често тогава намирам добри цени за самолетните билети. А и фестивалният и събитиен фон се поразрежда в България, дърветата оголяват, хората биват налегнати от лошо настроение и следморска депресия... Затова просто натъпквам 2 пуловера и повечко чифтове чорапи в раницата и отлитам. И не непременно на юг.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
