Стихотворението на Висоцки „Аз не обичам“ лично за мен е едно от най-прекрасните руски стихотворения на 20 век. В него има толкова болка, но и в същото време истина и една надежда, че има хора, които все още знаят кое е правилно и кое грешно, че има хора, които раграничават доброто от лошото, без значение колко лесно може да се размие тази граница.
Лирическият герой в стихотворението на Висоцки „Аз не обичам“ е описан като един доста колоритен и интересен образ, който съвсем подробно описва нещата, които не харесва в този живот и дори презира с цялата си душа. Именно по тези неща може да се определи какъв човек е той или поне да се даде едно доста смело предположение, че щом не харесва дадени неща, то значи, че не ги одобрява и е пълната им тяхна противоположност.
Стихотворението, макар и отричащо много негативни неща, звучи някак мрачно, ядосано и леко нервно. Може би нашият герой е точно такъв – леко мрачен, леко нервен на света и неговите низости, но в същото време, поне според мен притежава редица добродетели, съдейки по нещата, които не харесва.
Героят ни казва ясно как не обича фатализма, обича живота, не обича да е печален и нещастен, от което може да се заключат две неща, които понякога са напълно изключващи се, а понякога допълващи се. Според мен той иска да е щастлив и е щастлив, особенно когато пее, но явно за да изтъкне тези неща още в първия стих, понякога се чувства и печален, което никак не му харесва, защото той самият иска да е щастлив, дори когато не е, той много ясно осъзнава, че желае обратно тази емоция на щастие, която е изпитвал преди.
От вторият стих става ясно, че той не обича цинизма или прехвалването на нещо. Обича нещата да са прости, ясни и умерени, без прекалени възхвали, защото понякога именно те ни изиграват лоша шега.
Човекът ясно заявява в трети стих, че мрази полвинчатите неща. Явно е от този тип хора, които обича каквото е започнато да се доведе до край – дали разговор или действие няма значение, важното е да се изпълни, а не да се прекъсва по средата. Освен това лирическият герой на Висоцки може би е честен човек, който обича да казва всичко директно в очите, а не зад гърба на хората, защото е подчертал, че мрази именно това: „Аз ненавиждам в гръб когато стрелят...“
Човекът е може би от онези редки породи честни хора, които за съжаление все по-малко се срещат в наши дни. Той мрази клюките, не обича да ги подхранва, мрази и „дребните душички“. От тези негови думи именно съдя, че той е честен човек, който много добре осъзнава, че в негово време, а и в наши дни може да се каже същото, честността не се цени, а напротив имат я за слабост, за низост или дори мерзост, което е повече от жалко. Лирическият ни герой мрази точно това, че вече никой не само, че не е честен ами и не цени това качество у другите, което е един от най-висшките добродетели, които човек може да притежава.
Освен всичко изброено до тук, смятам, че героят на Висоцки е смел и добър човек, дори бих казала справедлив. Той обяснява как мрази насилието, слабостта у хората, техните сплетни и кавги. Сигурно и той като всеки друг здраво мислещ човек, иска да живее в един спокоен, по-добър свят, в който да няма насилие, да няма войни, да няма лъжи и други подобни негативни черти у хората.
Аз не обичам
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят — мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя — и манежи, и арени —
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
