След като ни разходи из улиците на йеменската столица Сана и ни срещна с невероятната архитектура и с въоръжените мъже, чиито бузи са издути от трева кат, Милена Йоцова продължава да бъде наш водач из Йемен. (Ако сте пропуснали, тук е част първа)
Децата на Йемен
Не се отличават от всички други дечурлига по света. Чисти душици, любопитни, жадни за внимание. В Йемен нямахме много контакти с тях, покрай цялото въоръжено население не се появиха много сгодни случаи да се сближим с деца. За разлика от Сокотра, където ни следваха навсякъде.
Повечето местни деца обичат да се снимат, но не всички. Бяхме предупредени, ако ни направят знак, че не искат да бъдат снимани, да не настояваме в никакъв случай. Че току виж таткото гръмнал с пушката заради едната снимка.
Бедността е видима. Направи ни впечатление, че както и в Куба, дечицата най-много искаха моливи и химикалки – „калем, калем“. За огромно наше съжаление не бяхме подготвени и още в първите дни раздадохме наличното. Трогателни бяха тези чудни бъдещи съзидатели на Йемен.
Нашия човек
След разходката ни из живописното градче Тула, под егидата на ЮНЕСКО, се насочваме към близкото градче Шибам, където с гордост обяснява гида, се намира най-хубавият ресторант. Президент и министри се хранят там. Да, окей, храната беше много вкусна наистина. А ето го нашия човек, който хрисимо и кротко си седеше пред вратата на реномираното заведение и довършваше сладко съдържането на паничката. Подозирам, че и котаракът споделяше трапезата му, споделеното винаги е по-сладко. Двамата имаха вид на същества, които имат какво да си кажат.
На чичото и през ум не му минаваше да иска пари или нещо друго. Спонтанно ни дойде да му дадем някоя пара. Не от съжаление, защото човекът имаше достоен вид, напук на мизерията, а просто като акт на уважениеисъпричастност.
Сватбари
Така се случи, че попаднахме на сватба, докато разглеждахме сградите в Тула. Йеменска сватба. Мъжете празнуват отделно от жените. Мъжкото празненство се изразяваше в дъвчене на кат и пиене на вода. Предполагам, че и похапват нещо, но очевидно или още не бяха започнали, или трапезата беше вече вдигната.
Няма как да се обърка женихът – в бяло, с венец на главата и разбира се, добре въоръжен – с автомат през рамо и кама джамбия на пояса. Не, не се е спретнал така заради нас, всичко е напълно автентично и истинско.
Хубаво стана, че допуснаха жени в помещението, та и ние като шаферки се накиприхме отпред. Нали сме друговерки, та обичаите за нас не важат. Позасукаха мустаци домакините и с радост позираха за снимка. Впечатлението ми отново беше, че колкото и въоръжени да са мъжете, много се усмихват. Сигурно така и натискат спусъка, ама по-добре да не знаем това.
Градски сцени
Тук обядвахме последния ден, много вкусна храна сред изключително колоритна среда. На Инспекцията по контрол върху храните свят би й се извил, ако попадне там.
Факт беше, че се чувствахме прекрасно. Момъкът на долната снимка, естествено с буза издута от кат, за нула време спретна хляб, картофи, чуден доматен сос, а за месарите – и превъзходни кебапчета.
Заключение
Много още може да се разкаже за Йемен. Как митничарите счупиха три бутилки уиски при кацането ни на летището и как един човечец успя да намери бира за групата в лоното на трезвеността. И радостта на всички беше огромна, докато не се разбра, че бутилка бира 330 мл струва 14 щатски долара. Честито! И добре дошли!
Сана е сред най-бързо развиващите се столици в света. Строи се мащабно и безогледно.
В Йемен има страшно много петрол и много малко вода. Предвижда се преместване на столицата след 20 години при растеж със същите темпове поради недостиг на вода.
Хората навсякъде са едни и същи, системата определя бита и социалното им поведение.
Всичко е относително и въпрос на гледна точка. Нещо може да ти се стори ужасно, докато не попаднеш на още по-драстична сцена.
Не бива да се съди и критикува. Религиозните порядки трябва да се уважават, особено когато си гостенин.
Совите не са това, което са, и не всичко е такова, каквото изглежда на повърхността.
Йемен има своята дълбочина и мистика, беше ни интересно, защото промени представите ни за света и разшири степента на толерантност.
Понякога обаче е по-добре скритото да остане скрито. И така да бъде!
*
Текстът е изпратен от Милена Йоцова за рубриката Стани автор. Снимки: Авторът.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
