След като сензацията „365 дни“ завладя Netflix, превръщайки екранизацията в една от най-гледаните продукции за 2020, а светът тръпне в очакване на филма по втората част от поредицата – „Този ден“, никой не се съмнява, че полската писателка Бланка Липинска заслужено печели прозвището „кралицата на еротичната литература“.
Сега е дошло времето на последната, още по-гореща и изкусителна част на трилогията – „Още 365 дни“, в която пламъците на любовта и омразата ще се слеят в изгаряща и страстна история, след която никой не може да остане същия.
Изминала е почти година, откакто Лаура Биел е отвлечена от главата на сицилианската мафия – опасния и безскрупулен Масимо Торичели. Мъжът, станал неин похитител, се превръща в повелител на сърцето ѝ, но животът с един от най-могъщите хора в Италия има своята цена.
Щастието на Лаура е разбито, когато враговете на мъжа ѝ я прострелват. Най-добрите лекари на света се борят за живота на младата жена. Масимо трябва да вземе най-трудното решение в живота си. Кого да спаси – любимата си или нероденото им дете…
Съдбата на фамилия Торичели е заложена на карта. Човешкото сърце следва своите собствени правила. И когато те се променят, всичко познато е на път да бъде изпепелено…
Приказката за Красавицата и Звяра е към края си. Нужни са само „Още 365 дни“, но е дошло времето пясъчните кули да рухнат.
Наситено със страст и с неочаквани обрати, „Още 365 дни“ от Бланка Липинска е истинско адреналиново преживяване, което ще ви изненада и ще обладае ума ви.
„365 дни” от Бланка Липинска се превръща в световен феномен, когато стрийминг платформата Netflix откупува правата за филмова адаптация. Филмът – с участието на полската актриса Анна Мария Секлуцка и италианския красавец Микеле Мороне – светкавично печели сърцата на няколко поколения зрители, превръщайки романа в едно от най-търсените заглавия на годината.
Из „Още 365 дни“ от Бланка Липинска
Глава 1
Горещият вятър развяваше косата ми, докато карах кабриолета край плажа. В колонките гърмеше Ариана Гранде и парчето ѝ Break free, което пасваше на ситуацията ми като никое друго на света. If you want it, take it, пееше тя, а аз кимах на всяка дума и усилих музиката още повече.
Днес беше рожденият ми ден, днес на теория ставах с една година по-стара от вчера, днес трябваше да съм в депресия, а в интерес на истината никога досега не се бях чувствала толкова жива.
Когато спрях колата на светофара, тъкмо започваше припевът. Басът избухна около мен и прекрасното ми настроение ме накара да запея заедно с нея.
– This is… the part… when I say I don’t want ya… I’m stronger than I’ve been before… – извиках заедно с Ариана, размахвайки ръце във всички посоки. Младежът, чиято кола спря току до мен, се усмихна съблазнително и развеселен от поведението ми, започна да тупа по волана в ритъма на песента. Вероятно освен музиката и необичайното ми поведение дрехите ми също привлякоха вниманието му, защото днес нямах особено много неща върху себе си.
Черният ми бански си пасваше идеално с лилавия ми плимут „Праулер“, с който всичко си пасваше, защото беше просто страхотен. Колата ми, красива и необичайна, беше подарък за рождения ми ден. Разбира се, знаех, че мъжът ми няма да спре дотук, но ми харесваше да се утешавам, че това може да е краят на подаръците.
Започна се преди месец: всеки ден получавах нещо ново по случай рождения ми ден. Трийсети рожден ден и съответно трийсет дни подаръци – така го виждаше той. Завъртях очи при тази мисъл и потеглих, когато светна зелено.
Паркирах, взех си чантата и тръгнах към плажа. Денят беше горещ, в средата на лятото, а аз наистина исках да проверя докъде мога да стигна в стремежа си да се наситя на слънцето. Отпих леден чай през сламката и тръгнах, като зарових стъпалата си в горещия пясък.
– Честит рожден ден, старице! – извика мъжът ми и когато се обърнах към него, в лицето ми избухна гейзер от розе „Моет“.
– Какво правиш?! – извиках през смях, докато се опитвах да избегна потока. За съжаление, безуспешно. Той ме измокри грижливо и прецизно като с пожарникарски маркуч. Когато бутилката вече беше празна, се хвърли към мен и ме повали върху пясъка.
– Честит рожден ден! – прошепна. – Обичам те.
В този момент езикът му бавно се плъзна в устата ми и започна плавни гимнастически упражнения. Изпъшках, обвих ръце около врата му и разтворих крака, а той се намести между тях, въртейки ханша си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
