Почивните дни отново наближават.
Измислихте ли къде да ги прекарате? Ако все още търсите интересни места, на които не сте били, станете част от нашето (не)обикновено пътешествие из Трънския край.
Навярно сте чували за града, в който е измерена най-ниската температура в България – Трън, за ждрелото на река Ерма, за планината Руй. Но това са места, които заслужават не само да бъдат чути, но да бъдат видени и почувствани. Следва идея за маршрут в този край, който не само ще ви впечатли с красотата си, но ще ви накара да се замислите за възможните сценарии за развитие на пограничните райони... Какво би могло и какво не трябва да се случва в мирното съжителство на човек и природа.
За любителите на спокойствието и природата ждрелото на река Ерма е перфектното място. Там ще можете едновременно да се разхождате по неравен терен, по който се редуват слизане и изкачване. Да слушате шума на реката и да се наслаждавате на красотата й от дървените мостчета.
Наличието на високи и красиви скали запълва последните щрихи на красивия пейзаж и кара човек да се почувства малък сред величието на природата.
Пътеката, по която ще вървите, започва на 3 км от град Трън. Тя е дълга 1,5 км, но ако вървите бавно и се наслаждавате на красотата наоколо, си отделете поне час за вървене.
След като достигнете подножието на една от скалите, ще имате възможност да се изкачите до самия й връх (отнема около 5 мин.), откъдето сами ще разберете, че си заслужава. Ще се озовете на площадка, която ще ви предложи 360-градусова панорамна гледка. Там можете да постоите, да подишате от чистия въздух и да „послушате“ тишината.
След това пътеката продължава само надолу и ще ви отведе на мястото, от което започнахте своето пътешествие.
Правенето на сладка е едно от нещата, в които хората от Трънския край са майстори. В началото на ждрелото ще можете да се срещнете с някои от местните, от които да си закупите характерните за региона сладка, които наподобяват вкуса на мед, но са направени от извлек от различни растения (от трън, например).
***
Когато минавате покрай Трън, не пропускайте да се отбиете до скалния параклис Света Петка, за който се счита, че сбъдва желания. Сами ще се убедите, че той е съвкупност от много неща – красиво местоположение, необикновена легенда (можете да я прочетете тук) и сила, която обаче сами трябва да почувствате, когато попаднете там. В църквата ще ви посрещне жена, която ще ви разкаже историята на мястото и за светицата, която е считана за най-могъщата от всички.
***
Музей на керамиката, село Бусинци
Продължете пътешествието си към село Бусинци, където можете да посетите местния музей на керамиката. Бусинската керамика е една от най-старите в цяла България и същевременно една от най-значимите. Едни от най-добрите майстори-грънчари са се учили именно в Бусинската школа. В музея можете да видите разнообразие от съдове от региона. Ако ви е интересна историята на Бусинската керамика, тук ще научите за нея, за всяка една стъпка от процеса по изработване на керамичните съдове, за какво се използват и за характерните орнаменти, с които са украсени.
***
Характерен трънски говор
Не пропускайте да послушате характерния трънски говор. Няма да разберете абсолютно нищо. Едно от богатствата на този регион е езикът, който ще ви накара да се чувствате като чужденци в собствената си държава. Още нещо, с което да се обогатите. Цялото преживяване в този край ще е такова.
А ето и превода на това, което току-що прочетохте:
1. „Он клендза по путето“. – Той куцука, влачи крака по пътчето.
2.„Я ю яя“ – Аз я яздих. (кобилата)
3. „Емчи се ко вол у яръм.“ – Напъва се като вол в ярем.
4. „Живее ко бубрег у мас.“ – Живее като бъбрек в мас (лой), т.е. оял се е.
5. „Кой се млого вали, он не пали.“ – Който много се хвали, той не върши работа.
6. „Водата тече: блюи, дурляе, църцори, капе.“ – Водата тече: бълва, тече монотонно, църцори, капе.
7. „Синочка едомо качемак с жмърци.“ – Снощи ядохме качамак с пръжки.
8. Дунята че се сврши, будалете че остану. – Светът ще свърши, будалите ще останат.
9. Са да си опраймо есапите. – Сега да си оправим сметките.
***
Село Зелениград
Посетите ли Трънския край, отделете време за село Зелениград. Сгушено в полите на най-високата планина в района – Руй, село Зелениград е едно от богатствата не само за местните хора, а и за всички, които обичат чистотата и непокътнатостта на природата. Ако търсите спокойствие и усещане за свобода, Зелениград е вашето място.
Там ще бъдете посрещнати по-гостоприемно, отколкото сте си представяли. Местните хора с удоволствие ще ви приветстват с добре дошли и ще ви разкажат за селото.
Освен самото село, не пропускайте да се разходите нагоре в планината, където можете да достигнете скалата, която преди това със сигурност ще сте видели отдолу. В нея има пещерен храм, който датира още от древността. Името му е Царева църква. Там отново ще имате възможност да почувствате полъха на свободата и величието на природата. Гледката отвисоко спира дъха и ще ви накара да забравите за всички грижи.
Преходът ще ви отнеме около 1,30 ч. Но си отделете повече време, ако решите да останете горе и да се слеете в едно цяло с природата. Пътеката не е ясно обособена, но ако вървите само нагоре, ще стигнете мястото, което търсите. На места има нарисувани стрелки по камъните, но някои от тях не се забелязват лесно. Бъдете внимателни, когато стигнете подножието на скалата. За да стигнете до църквата, оттук трябва да тръгнете надолу. Пътеката там е малко по-стръмна, но не е дълга. След около 5 минути ще достигнете целта си.
***
Врабчански водопад
Водопадът се намира на Врабчанска река, в Гребен планина, на изхода на Врабча за Трън. Разположен е на около 900 метра надморска височина, а височината на водния пад е 4 метра. До него може да се стигне по тясна пътечка от шосейния път на изхода за Трън, успоредно на Врабчанска река. Точно преди водопада реката е прокопала скален тунел с дължина 20 метра. От дясната му страна има карстов извор с изградена чешма, а близо до водопада е обособено място за пикник.
***
Настояще и бъдеще на Трънския край
Жителите на Зелениград сравняват селото си с Швейцария. В района е чисто и дори по време на социализма не е имало тежка промишленост, което го е запазило от индустриално замърсяване. Затова възможността да започне златодобив тук - каквато идея се обсъжда в момента - не се харесва на местните. Именно затова, ако отидете сега, те ще ви помолят да станете съпричастни към тяхната кауза да опазят природата. Убедени са, че могат да си осигурят добри условия за живот и прехрана и без отварянето на мина. Част от тях произвеждат мед, други отглежат овощни дървета, развъждат и различни животни като коне и риба. А местното кисело мляко е считано за едно от най-вкусните в цялата страна. Опитайте го, говорете си с хората, дишайте дълбоко. Натуралното и био земеделие, рибарство, устойчив и отговорен туризъм са един по-добър сценарий за развитието на този край.
Има го тук още онова усещане за хармония, което може да бъде постигнато само когато човек иска да живее в мир с природата. И което изчезва от все повече места в България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
