София е прекрасен град, който гордо може да застане до другите европейски столици, що се отнася до туристическите забележителности, които имаме, а те не са никак малко. Историята на града е толкова богата, стара и интересна, че дори задминава голяма част от по-големите европейски градове.
В града има наистина прекрасни места, които си заслужава да се видят – музеи, църкви, театри, паркове, паметници и много други.
Едно емблематично място за София е едноименната църква „Света София“, която се намира в непосредствена близост до храм-паметникът „Александър Невски“. Това е един от най-посещаваните обекти от туристите на града и сега ще разберете защо това е така.
„Света София“ е раннохристиянска православна църква, тип базилика. За начало на нейното съществувание е приет IV век и тя е традиционният катедрален храм на града, дала и неговото име.
Църквата е наистина много впечатляваща. Тя има обща дължина 46.45 m и ширина 20.20 m. Църквата има централен кораб с ширина 7.70 m и два странични кораба по 4.30 m, както и напречен кораб с ширина 7.30 m и дължина 23 m. Височината на централния кораб е 16.10 m, а на купола – 19.75 m.
Специалистите смятат, че църквата „Света София“ е от огромно научно и историческо значение и, че е един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров, а и в цяла Европа.
Интересно е да се спомене, че църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ продължава да е окачена на високо вековно дърво в градината точно пред самия вход.
Историята на църквата е наистина много дълга и интересна. През XX век българската наука приема становището, че на мястото на „Света София“ са издигнати последователно поне четири по-малки християнски храмове, предхождащи днешната сграда. Съгласно това становище първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от Източната порта на Сердика. Изглежда тази първа сграда е построена или преустроена непосредствено след Миланския едикт, като откритата в нея олтарна маса е приблизително датирана към средата на IV век.
Голяма част от изследователите на църквата „Света София“ през XX век се съгласяват със заключенията, че тя може да е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, като е възможно поне в някои свои части да повтаря плана на предходна сграда.
Църквата е засегната в края на V век от предполагаеми следващи нападения, възможно на прабългари и славяни, и претърпява строителни поправки около средата на VI век при император Юстиниан I. Подобно на „Света София“ в Цариград, и тя е посветена на Божията премъдрост (какъвто е и нейният буквален превод)– едно от имената на младия Иисус Христос.
Не по-късно от завладяването на Сердика от българския владетел Крум в 809 година са срутени сводовете на трите надлъжни кораба и на напречния кораб (трансепт), както и надстройката на притвора. След покръстването на българите през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като може би още тогава да са премахнати отбранителните кули и сградата да е придобила приблизително съвременния си план.
След османското нашествие храмът е превърнат в джамия – издигнато е минаре, унищожени са стенописите. Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век.
През 1927 година „Света София“ е обявена за народна старина. Малко след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г.
Днес църквата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнско развитие на Югоизточна Европа, със световно значение.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов, а на спирката на тролей номер 9 има и негов паметник.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
