Младост – филмът под формата на роман - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Младост – филмът под формата на роман
Автор: Peika.bg
Младост – филмът под формата на роман

Да „прочетеш“ филм вместо да го гледаш

Познавате италианския режисьор Паоло Сорентино от филма му „Великата красота“, носител на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм за 2014 г. Новата му лента - „Младост“ (“Youth”), с участието на Майкъл Кейн, Харви Кайтел и Джейн Фонда, е едно от явленията на Международния филмов фестивал в Кан през 2015 г. Жури, публика и критици оценяват високо филма заради ведрия поглед към старостта, лишен от съжаления, страхове и униние.

Заедно с филма Паоло Сорентино поднася на публиката и кинематографичен роман със същото заглавие (Издателство „Колибри“). Сорентино разказва за младостта, която никога не си отива съвсем и продължава да живее в остарелите тела в бели халати, подирили лек и спомен за отминало щастие в луксозен спа хотел в швейцарски Алпи, за свободата на духа, който няма възраст, за неизбежния сблъсък и за помирението между поколенията.

Прочетете откъс от книжната версия на филма „Младост“:

*

Типично британско лице под ясното пролетно слънце. Руменина е избила върху обичайната бледност. Мъжът е с къса светла коса, носи сако и вратовръзка, на възраст изглежда около петдесетте, с видимо интелигентна физиономия, излъчваща увереност. Кръстосал крака, той се е разположил удобно в красивата градина на хотела. Зад него, леко дистанцирани, са седнали двама по-млади асистенти.

Още по-нататък проблясва великолепен басейн. Къпещите се не са много, атмосферата е сънена, ваканционна, подобаваща на ранната утрин. Всички са обгърнати в еднакви меки бели халати. Пръски от няколко джакузита ръсят капки по безупречната морава.

В дъното се издига прекрасен алпийски хотел, едновременно уютен, достолепен и луксозен. Като рамка на хотела се възправят гордите, вездесъщи Алпи. Петдесетгодишният мъж изважда кутия цигари и понечва да си запали, но един спокоен, лишен от упрек глас го предупреждава:

Тук не се пуши.

И на открито ли?

И на закрито.

Гласът принадлежи на човека, седнал срещу него. Англичанин около осемдесетте, облечен в панталон и сако от мека материя в различни нюанси на бежовото, с внушителни очила с черни рамки, зад които са се приютили светли, воднисти очи, натежали от меланхолия и проницателност. Това е Фред Болинджър.

Разделя ги малка масичка. Пред Фред има разтворен ежедневник. Той е спокоен, улегнал, ведър, само трайна сянка на смътно разочарование премрежва погледа му, докато отстранява обвивката на бонбон с отработен жест на редовен консуматор и го пъха в устата си.

– Господин Болинджър, мога ли да ви наричам маестро?

Фред повдига рамене. Явно това не го интересува.

– Как върви почивката ви?

– Много добре, благодаря.

– Отдавна ли идвате тук?

– От повече от двайсет години. Преди ме придружаваше съпругата ми. После продължих да идвам сам, но имам много приятели тук.

– Защо избрахте Швейцария?

– Близо е до Италия. А след Лондон и Ню Йорк дирижирах оркестъра във Венеция цели двайсет и четири години.

– Разбира се, колко съм недосетлив! Мястото изглежда толкова релаксиращо.

– То е само релаксиращо.

Петдесетгодишният мъж се усмихва. Фред остава сериозен.

Дирижирате ли още, маестро, композирате ли?

Не. В пенсия съм.

Излишно е да ви казвам, че и аз като всички останали съм голям ваш почитател.

Благодаря.

Петдесетгодишният англичанин отново се усмихва.

– Маестро, както ви споменах преди малко, аз отговарям за организацията на специалните събития в Бъкингамския дворец.

Фред леко се поизправя.

– Работите за кралицата?

– На практика да.

– Хубаво. Монархиите са умилително нещо.

Събеседникът му повдига вежди в знак на учудване.

– Ако ми позволите, защо считате монархията за умилителна?

– Защото е уязвима. Стига да елиминираш един-единствен човек и светът внезапно се променя. Като при браковете.

– Кралицата ще бъде поласкана, ако приемете да бъдете удостоен с титлата „сър“ през юни.

Фред Болинджър оставя да му се изплъзне една усмивчица.

– Знаете ли какво отвърнал Сати, когато го предложили за Ордена на Почетния легион? „Не е достатъчно да откажеш, трябва и да не си го заслужил.“ Но аз не съм Сати. И простете, имам лошия навик често да употребявам цитати.

Нейно Превъзходителство ще бъде доволна да узнае, че приемате.

Нейно Превъзходителство никога не е била доволна.

Емисарят на кралицата подминава репликата, леко смутен.

– Освен това присъждането на титлата ще съвпадне с рождения ден на принц Филип, а кралицата би искала да му подари концерт на Лондонската филхармония в театър „Уимбълдън“, с който принцът е свързан по неизвестни за мен причини, и би била много довол... тоест поласкана, ако вие сте диригент и включите откъси от ваши произведения.

– Не дирижирам от доста време.

Петдесетгодишният мъж поклаща глава.

– Убеден съм, че не сте забравили как се прави.

Фред Болинджър сериозно се замисля.

– Не, не съм забравил.

Емисарят пак грейва в лъчезарна усмивка.

Принц Филип и кралицата ще изпаднат във възторг от вашите прочути „Приятни песни“.

Напълно спокойно, почти примирено, Фред изрича:

Няма да изпълня никоя от моите „Приятни песни“.

Защо?

По лични причини.

– Можем да поканим за участие великата Суми Чо.

– Суми Чо не е подходяща.

– Назовете ми подходящото сопрано и ще го имате.

– Никой не е подходящ.

Решението изглежда непоколебимо. Фред Болинджър отново потъва във вестника, безразличен към всякакви хвалебствия и ласкателства. Емисарят се чувства сразен и оборва глава.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин