Новата книга на Юнас Юнасон - откъс - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Новата книга на Юнас Юнасон - откъс
Автор: Peika.bg
Новата книга на Юнас Юнасон - откъс
Снимка: collibri

Понякога животът работи на принципа „Всичко или нищо“ или „Риск печели, риск губи“.


Чудесен пример за случай, в който рискът печели, е обратът в живота на шведския писател Юнас Юнасон (роден през 1961). Той загърбва утвърдената си 20-годишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент и се преселва в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където започва да пише.

Първият му бестселър е „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Скоро след него излиза и „Неграмотното момиче, което можеше да смята“.

Тези дълги противоречиви заглавия, чудати и любопитни, се превръщат в негова запазена марка - през 2015 г. излиза и третата му книга „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“.

Андерш е бивш затворник-убиец, който след продължителното очакване на свободата скоро се влюбва в Библията. Андерш се среща с бивша свещеничка, отдавна намразила Исус, и почти бивш рецепционист, на когото му е все тая и за Библията, и за Исус. Странното трио все пак се превръща в комбина, която действа заедно в доходоносната сфера на поръчковите убийства. И макар тази дейност да е в остър конфликт и с Библията, и с Бога, тройката успява да „изкупи“ част от вината си с няколко добри дела и накрая всичко завършва повече от добре...

Прочетете откъс от „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“ на Юнас Юнасон (изд. Колибри):

Двата куфара се виждаха през вратата от другата страна на рецепцията, но за щастие, купчините банкноти, с които се канеха да ги напълнят, бяха скрити.

- Има ли нещо друго? – каза рецепционистът, който не се чувстваше длъжен да се отчита пред неработещия убиец.

Освен това само след няколко часа нямаше да му се налага да го вижда повече.

- Не, нищо. Вървете си с мир – каза Убиеца Андерш и реши да пробва някоя от кварталните кръчми в Сьодермалм. Там бирата се лееше навсякъде, но убиецът бе сигурен, че ще се намери и чаша вино.

Седна във „Войникът Швейк“ на „Йостергатан“ и си поръча две чаши каберне совиньон. Сервитьоркат аведнага се върна с поднос и остави едната чаша пред Убиеца Андерш, който я пресуши още докато жената се чудеше къде да сложи втората. Убиецът размени местата на двете чаши и си поръча трета и четвърта, тъй като „госпожицата така и така е тук“.

Христовата кръв се смеси с тази на Убиеца Андерши го дари с християнско спокойствие. Той се огледа наоколо и срещна погледа на непознат човек. Или... в него сякаш имаше нещо познато. Мъж на около четиресет с халба в ръка. Ами да, това беше един от пичовете в пандиза от миналия му – последния му! – престой там.

Бяха в една и съща дискусионна група... Това не беше ли онзи, който не спираше да говори... Густавсон или Улуфсон, или нещо такова...

- Убиеца Андерш! Радвам се да те видя – каза Густавсон или Улуфсон.

- И аз, и аз! Густавсон, нали?

- Улуфсон. Може ли да седна?

Можеше, разбира се, независимо как се казва, тъй като Убиеца Андерш веднага прецени, че като нищо може да го покръсти.

- Сега вървя по стъпките на Исус – започна той приятелски.

Реакцията не беше очакваната. Улуфсон се засмя, но Убиеца Андерш продължи да гледа сериозно, което накара Улуфсон да се разсмее още по-силно.

- Да бе, разбира се! – каза той накрая, отпи голяма глътка от бирата си и изведнъж стана сериозен.

Убиеца Андерш тъкмо щеше да го попита какво е било толкова смешно, когато Улуфсон снижи глас и каза:

- Знам, че ще очистиш Вола.

- А?

- Спокойно, нищо няма да кажа. Нали брат ми направи поръчката. Страхотно е, че ще свитнеш тая шибана свиня. Нали помниш какво направи със сестра ми?

Вола беше едър и глупав дори по гангстерските стандарти. Постоянно влизаше и излизаше от затвора и си мислеше, че понеже е толкова обемист, има право да убие всеки, който не изпълнява желанията му. Поради същата логика веднъж се беше нахвърлил на собствената си приятелка. Тя също не беше най-праведното Божие чадо. Работеше в Център за домашни грижи и се беше отдала на добре пасващ на заведението занаят – правеше дубликати на ключовете на възрастните хора, които после даваше на братята си. Братята изчакваха известно време, после отиваха в съответния апартамент и го изпразваха от всичко ценно. Освен това изкарваха акъла на обитателите, ако последните си бяха вкъщи.

Но Вола реши, че ключовете трябва да се озовават при него. По тази причина първо смаза от бой приятелката си, а после и единия от братята й. Другият брат в момента стоеше срещу Убиеца Андерш в кръчма в Стокхолм и му благодареше за...?

- Как така ще очистя Вола? Не мисля да очиствам никого. Както казах, следвам Исус.

- Кого?

- Исус, по дяволите! Аз съм спасен.

Улуфсон зяпна Убиеца Андерш.

- Ами осемстотинте хиляди на брат ми? Вече ти е платено.

Убиеца Андерш помоли Улуфсон да се успокои. Хората, които следваха Исус, не убиваха ближния си за пари и толкова. Улуфсон трябваше да потърси осемстотинте хиляди на брат си някъде другаде...

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин