Светлозар Желев: Бавното живеене не е въпрос на скорост, а на хармония и баланс - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Светлозар Желев: Бавното живеене не е въпрос на скорост, а на хармония и баланс
Автор: Peika.bg

Светлозар Желев едва ли се нуждае от представяне. Книгите са негова съдба, а преди 22 години се превръщат в негова професия. Работил е като книжар, редактор и издател.

Бил е радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература“ в „АРТизанин“. Директор е на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, преподава в СУ. Автор е на книгата "За бавното живеене и насладата от живота".

Днес ви срещаме със Светлозар, за да ни разкаже повече за книгата, любими дестинации и "новото нормално".

Светлозар, привет, къде се намирате в момента?

Привет! Намирам се в едно от любимите ми места в България и света – верандата на „Диаманти“ в Созопол, гледам към морето и остров Свети Иван, минаващите лодки, и се наслаждавам на онова безвремие, което само това място ми дава.

Къде прекарахте дните на изолация, как Ви се отразиха? Имате ли позиция за коронавирусната пандемия?

Бях си вкъщи, в София. Беше със сигурност едно от най-ужасните неща в живота ми. Да бъда затворен е едно от обстоятелствата, които не понасям. Пандемията и мерките ме отдалечиха от две от най-важните неща, които ми носят хармония и ме карат да се чувствам добре – пътуването и приятелите ми.

Аз обожавам да пътувам и да се виждам с хора, да прегръщам приятелите ми, да споделям личното си пространство с тях. Тази близост е като въздуха за мен. А да не пътувам никъде повече от два месеца е най-бързата стъпка към депресията. Та, изолацията беше моят личен ад. Книгите и семейството ме спасиха. И това, че през юни успях да стигна до Гърция и Егея, дори и за 5 дни.

По отношение на коронавирусната пандемия позиция имам, като всеки нормален човек. Мерките бяха наложителни, защото човечеството беше изправено пред един непознат вирус, за който все още медицинската наука няма окончателна яснота – нито за неговата природа, нито за неговите характеристики, нито за пораженията, които той нанася на човешкия организъм. Камо ли пък да има напълно ясен и изчистен механизъм за борбата с него, още повече при неговите мутации. При все, че медици и научни екипи по целия свят работят върху него, все още окончателната победа в борбата с него е мираж.

Човечеството обаче не поиска да се обедини в разбирането за нуждата и абсолютната необходимост от адекватни мерки. Протестите срещу тях, отказа да се носят маски, особено в България, е необяснимо за мен. Не съм параноичен, нито хипохондрик, аз съм за ясни правила, и отварянето на барове, нощни клубове и стадиони, а забраната за посещение на парковете по време на карантината, и сега на културните прояви, е просто неадекватно.

Да се надяваме, че здравия разум все пак ще надделее. Трябва да се пазим взаимно, за първи път, мерките не са за наша защита, а за защита на другия. И ние се провалихме като общество. Дано по-бързо бъде открита и въведена точната ваксина.

Участвате на Аполония 2020, разкажете ни повече за книгата „За бавното живеене и насладата от живота“. Откъде и кога дойде идеята за нея?

Идеята за книгата се зароди през октомври месец миналата година, през ноември месец започнахме работа по нея, и я предадох в издателството на 16 февруари 2020, точно преди да замина за няколко дни във Венеция. Та е пред епидемична, така да се каже. Иначе, излезе на 21 април, в разгара на карантината.

Преди доста година написах един текст, че създавам Движение за бавно живеене и наслада от живота, защото ми писна от бързане, срокове, бързи срещи, бързо хранене, бързо четене, всички изисквания, натиск и стрес, на които ни подлага външния свят, и се опитах да потърся своята вътрешна хармония. Този текст беше приет, като манифест от много хора, дадох интервюта за почти всички медии в България, и неусетно през годините се превърнах в един вид неофициален говорител на бавното.

Винаги е било странно за хората, които ме познават, и занаят, че аз работя наистина много, обикновено няколко неща едновременно, и всъщност живея повече от интензивно. За това и поканих приятели да направим една книга, която показва, че бавното не е въпрос на скорост, а на хармония и баланс, между нашите вътрешни мерки и натиска на външния свят.

Това не е книга рецепта, тя е книга за пътя, с историите на много хора, които са намерили или продължават да откриват своите собствени „забавители“ и спокойствие. И уверението, че всеки може да го постигне. Надявам се да вдъхнови и даде идея на много хора, в търсене на техния собствен ритъм.

В Peika.bg сме почитатели на насладата от живота и пътешествията, Вие обичате ли да пътувате?

Както казах и по-горе, да пътувам ми е жизнено необходимо, като въздуха. Най-истински се чувствам, когато пътувам. Аз не просто обичам да пътешествам, аз съм пристрастен към пътуването.

Обиколил съм почти цяла Европа, от Исландия до Москва, от Швеция и Финландия, до Португалия и Италия. Не съм бил само в Прибалтика. Бил съм дори в Сан Марино и Лихтенщайн. Имам и любими страни като Белгия и Гърция, заради приятелите, като Хърватия и Сърбия.

Мога да направя списък с любимите ми места, всъщност в книгата ми има няколко текста за това – Алики на Тасос, Лисабон, Истрия в Хърватия, Пулия в Италия, Дюбрюи, Динант и Ардените в Белгия, Краков в Полша, Белград в Сърбия, Барселона в Испания, Единбург и Шотландия, природната красота на Исландия. Ще спра, защото се размечтах и натъжих.

Кои са последните места в и извън България, които посетихте? С какво Ви впечатлиха?

Споменах, че през юни, точно след падането на карантината, и преди да въведат по-тежките изисквания с приятели отидохме до Гърция, бяхме в Уранополи, на Атон. Обикновено всяка година ходя, между 2 и 4 пъти, поне, до Гърция.

А пък преди да влезем в световния локдаун, между 17 и 21 февруари бяхме във Венеция, любимия ми град някога. Ходил съм там през 1980 и 1991, и не бях ходил от тогава, при все че братовчедка ми живее и е гид там. Лаура Бумбалова се казва, препоръчвам ви я, ако искате да видите една различна Венеция, на изкуството и културата, извън туристическите стандартни места. Та, не бях ходил по време на карнавала, беше приказно. За съжаление 3 дни след като се прибрахме в България го прекратиха заради коронавируса, и Венеция опустя.

Но ние се насладихме на костюмите, гледките, хората, усмивките, пъстротата и еуфорията на тази феерия от дрехи, маски, музика и светлини. В България пътувах в началото на месеца до Варна, за представяне на книгата, пообиколихме плажовете на Златни пясъци и Албена, тези огромни широки пясъчни зони, пустеещи и тъжни. Тъжно ми беше много.

Разкажете ни за три Ваши любими места.

Имам много повече от три, и ще мие трудно, както и с книгите. Никога не успявам да огранича само три, но ще опитам.

Така, Верандата на хотел „Диаманти“ на улица Морски скали в Стария град на Созопол. Място, на което общо съм изкарал няколко месеца от живота ми, и то най-хубавите. Тук 11 години провеждаме международните семинари по творческо писане на Фондация Елизабет Костова и за седмица през юни се събират над 30 писатели, издатели, преводачи, литературни критици и медии от целия свят. Тази година, заради коронавируса за първи път не можа да се проведе. И после всяка година, също от повече от 10 години, по време на Аполония, това е моят „офис“. Та затова се събира толкова много щастливо време. Обожавам това място, гостоприемството на сестрите – собственички на хотела, гледката, спомените, литературата и атмосферата, които витаят там. Опитайте, в ранен следобед, поръчайте си едно фрапе или едно узо, и оставете морето да изпълни душата ви.

Ресторант и пансион „Арходиса“ в Алики на о-в Тасос. Друго от най-любимите ми места. И заради гледката към трите залива на полуостров Алики, заради надвисналите над масите лози и зукуми, оплели плътен покрив над главите ни, заради собственика – легендарния Тасос от Тасос, герой дори на книга - „Мед, маслини, октопод“ на американския поет и писател Кристофър Бакън, която горещо ви препоръчвам, издадена е и на български. Тасос е като един съвременен Алексис Зорбас с усмивката, с музиката в кръвта му, със свободата и откритостта си, с 9те езика, на които може да комуникира с всеки, с рибарските сиумения, свиренето, пеенето и танцуването на зейбекико късно вечер. И с прекрасното му домашно ципуро (гръцката ракия), готварските му умения, пълната му с истории торба, с чудесната му съпруга и деца, с майка му и баща му – капитан Стаматис, който да ви разходи с лодката си около острова, винаги заредена с непрекъснато количество увеселителни напитки. Ще спра, отново се натъжих, че тази година няма да мога да отида.

И накрая – едно заведение в Брюксел, класическа белгийска кръчма, която е единственото място в Белгия, която има име и на двата езика – фламандски и френски, „Цветето от златна хартия“. По принцип там всяко заведение си избира на кой език да бъде името му, но „Цветето“ е единственото с име и на двата езика. Това е мястото, където през 20-те и 30-те години са се събирали творците около Рене Магрит и най-големия фламандски писател Хюго Клаус, който дори сключва брак там. Стените и масите са изрисувани с литературни текстове и картини на Магрит, бирата е класическа, а обстановката декадентска и предразполагаща към дълги и напоителни разговори с приятели или самотно четене на книга.

Ще ви препоръчам и още две места в Брюксел, които обожавам – бар „Кафка“, където може да слушате на живо зазу джаз, и ресторант „Амедео“, където правят най-прекрасните и неземни ребра на света.

Последни думи към читателите на Peika.bg и съветите ви за бавно живеене и наслада от живота.

Прочетете книгата „За бавното живеене и насладата от живота“. Там, освен мен, своите истории за бавното и своя път към него и хармонията са разказали хора като Александрина Пендачанска, д-р Неделя Щонова, Ирина Тенчева, известната с кулинарните си умения Петя Щифлер, световния модел Роси Георгиева, създателката на bg-mamma Марина Кузманова, писателката Капка Касабова, Гери Турийска, Георги Тошев, Любен Дилов-син, Димитър Павлов, художника и илюстратор Дамян Дамянов, специалистът по кино и вино Веселин Савов, рекламистът Радослав Бимбалов, книжния блогър и издател Христо Блажев, журналистът и писател Иво Иванов, Георги Господинов. Всички те са казали много, по човешки, честен, топъл начин.

От мен, за всички читатели на peika.bg:

Живейте бавно, наслаждавайте се на всеки миг!“

И, четете повече.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин