Райската градина край морето - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Райската градина край морето
С отчето стояхме пред голяма картина, поставена на няколко метра от олтара, когато към нас се приближи висок мъж с тъмни очи и белег на едната буза, някъде около 50-те.
 
 
- Вярно ли е, отче, че Богородица е възкръснала, подобно на Христос? – прекъсна ни мъжът без капчица такт и прикова погледа ми. 
 
- Какви ги говорите? – погледнах го неодобрително, защото за първи път чувах подобна "трактовка", а и се бе намесил в разговора ни, без дори да попита. За разлика от мен, отчето не се смути, а довърши беседата си.
 
- При нас кръстът се хвърля в морето, не в реката, както е при вас, за това не познахте веднага, че става въпрос за Богоявление в тази картина. Насъбралата се тълпа и моряците се готвят за ритуала на Йордановден. -  усмихна се леко, едва доловимо Божият служител. - Елате сега с мен отвън, в Райската градина. – допълни той и подкани мен и непознатия. - И ще ви разкажа за Успението на Богородица. Денят, в който я почитаме наближава.  
 
Двамата с непознатия тръгнахме мълчаливо след отец Стилиян. Денят беше августовски и толкова горещ, колкото само може да бъде хлябът, изваден току-що от пещта. Излязохме през вратите на храма и се озовахме в чудна градина. Отец Стилиян бе част от Задругата на майсторите на художествени занаяти и някои от иконите и картините в храма бяха негово дело. Навярно и тази, за която разговаряхме преди да ни прекъсне човекът с белега. Тримата излязохме в двора на църквата и там, на една пейка, до аязмото той ни разказа историята за успението или блаженото заспиване на Дева Мария.

Райската градина край морето
Снимка: Хара Нурин

Ще се опитам да ви предам по памет думите, които ни каза тогава отец Стилиян. Докато говореше, той спираше от време на време, за да ни зададе въпроси и да ни накара да изровим неща от паметта си, които вече знаем, както преди това беше сторил пред голямата картина вътре в храма.
 
 - Наближавал краят на земния живот на пресветата Божия майка. По време на нейната молитва в Елеонската планина се явил Архангел Гавриил с палмови клонки и ѝ казал, че след три дни тя ще отпътува към отвъдното. Нейното сърце се изпълнило с радост, че ще отиде при своя обичан син. Последно тя пожелала да види апостолите около себе си, да се прости с тях и да им даде напътствия в проповедническата им мисия по света. Всички апостоли, освен апостол Тома, който по това време проповядвал Евангелието в Индия, дошли в светия град Иерусалим и я обкръжили. Тя ги благословила и ги помолила да бъде погребана в Гетсиманската градина, където били покоите на нейните родители Йоаким и Анна, потомци на цар Давид.

В деня указан от Архангел Гавриил, стаята ѝ се изпълнила със светлина. Там самият Господ Иисус Христос се появил над нея и тя му рекла: „Готово е моето сърце, готово е!“ и се унесла в спокоен сън.

Погребението на тялото на Божията майка било особено тържествено. Носилката с тялото ѝ била носена от светите апостоли. По пътя се случили куп премеждия, съпътствани от чудеса. На входа на пещерата, където била погребана, сложили камък. На третия ден от успението ѝ от Индия пристигнал закъснелият св. апостол Тома, известен още като Тома Неверни и пожелал да се поклони пред нея. За огромна изненада на всички тялото липсвало. Там били само повивките, с които била обгърната Дева Мария при погребението ѝ. Когато по-късно станали от трапезата, апостолите чули ангелско пеене и видяли в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казала: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“, а те възторжено извикали: „Пресвета Богородице, помагай ни!“ 
 
Райската градина край морето
Снимка: Хара Нурин

На вашия въпрос за Възкресението, непознати господине, надявам се, че отговорих. - така завърши разказа си отчето, като чак сега забелязах, че държи здравец в едната си ръка. Двамата с непознатия стояхме като в друго измерение. Бях слушала различни истории, но в тази имаше нещо, което ме докосна много повече от всички други и запазих в сърцето си.

- Света Богородица е възкръснала. Никога не съм го възприемала по такъв начин. - въодушевено заключих аз, а отец Стилиян кимна с глава. Непознатият до мен се усмихна и за мое учудване не зададе повече въпроси. Вероятно беше намерил своите отговори. Храмът неусетно започна да се пълни с хора, които изведнъж се появиха на тълпи.
 
Намирахме се в райската градина на църквата "Свети Никола", която се издигаше над самия морски бряг. Наричат градината райска, защото отец Стилиян там е засадил, заедно със свои помощници, над 5000 вида растения от цял свят, много от тях, описани в Библията. 

Райската градина край морето
Снимка: Хара Нурин

Сред тях са миртата, която влиза в състава на светото миро.
Когато Адам бил изгонен от райската градина, той успял да откъсне клонче мирта и да го отнесе от там. Трънният венец, посаден около пътеката, която води към храма символизира трънливия път на вярата, който човек трябва да извърви, за да влезе в лоното на християнската религия. Плачещата върба и палмата свързваме с посрещането на Христос.

В "Свети Никола" има различни видове рози, също един от символите на християнството. Там е и райската ябълка, известна още като дървото на познанието. От този плод има и други сортове, като например Цар Александър, известен като „апорт“ - селекция на руски мужици, които създали тази вариация на плода и я подарили на царя. На това свято място има и френски попски круши „Абат Фител“, селекция на френски монаси.

Градината разполага още с кайсии, череши и даже френска вишна, която е много ценна, защото е  на изчезване в последните години. Желязното дърво, наречено така, защото стволът му е десет пъти по-здрав от този на дряна. Сред  цветята в чудната градината е и момината сълза, която свързваме със сълзите на Мария Магдалена. Както още много билки, цветя, маслини…
 
Мястото на храма с райската градина не е никак случайно. Легендата разказва, че някога преди повече от 150 години в морето се разразила силна буря. Ураганен вятър се стоварил върху малък кораб с гръцки моряци и го разбил безмилостно в скалите. Като по чудо целият екипаж  доплувал до брега и успял да се спаси. На следващия ден спасените моряци започнали да разглеждат останките от корабчето и сред дървените отломки открили иконата на Свети Никола, която носели със себе си. Преди да поемат по обратния път, моряците оставили иконата на местните хора, за да я пазят и им заръчали един ден да съградят храм, посветен на Чудотвореца.

Божият дом "Свети Никола" бил тържествено осветен през 1858 г. Рибарското селище, в което бил издигнат, постепенно станало известно като село Свети Никола. Днес всички го познаваме като живописния като картина морски град Черноморец.
 
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от личния блог на Хара Нурин!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин